Шистовата индустрия в САЩ се нуждае от чудо, за да задържи нивото на добива

След като лекия суров сорт петрол West Texas Intermediate (WTI) поевтиня под 45 долара за барел на фона на продължаващото разпространение на коронавируса, американските производители на шистов петрол и газ се сблъскват с все по-силен насрещен вятър. С изключение на Пермския басейн, където производството и на петрол и на газ продължава да расте, американската шистова индустрия вече започва да се задъхва. И Перм може скоро да последва тази тенденция, пише Ирина Слав за Oilprice.

В последния си доклад за производителност на шистово гориво, публикуван по-рано този месец, Администрацията за енергийна информация заяви, че производството на петрол е намаляло в рамките на шест от седемте основни шистови полета в САЩ, с около 21 000 барела на ден. В Пермския басейн обаче производството нарасна с 39 000 bpd, с което общото количество се увеличи в нетно увеличение от 18 000 bpd. Сега, макар това да потвърждава звездния статус на Перм, в същото време предполага, че растежът на петролното производство става неикономичен при другите шистови басейни.

Скорошно проучване на тенденциите в производството на петрол и газ през 2019 г. показа, че забавянето не е внезапно. Докладът на Enverus посочва, че растежът на производството в тези региони се е забавил до „пълзене“ на фона на ниските цени на петрола. Ограниченията при тръбопроводите, отбелязват от Enverus, също задушават растежа на производството. 

Тенденцията е към допълнително понижаване на цените, освен ако от ОПЕК+ не успеят да се договорят за по-дълбоки съкращения на добива. Това означава, че финансовият натиск, който много от петролните и газови сондажни компании вече усещат, че ще се задълбочи, а растежът на производството ще се забави допълнително.

По-рано тази седмица главният изпълнителен директор на Schlumberger заяви пред Ройтерс в кулоарите на индустриално събитие в Саудитска Арабия, Оливър Ле Пьоч заяви, че очаква растежът на производството на шистовия петрол в САЩ да се забави до между 600 000 и 700 000 барела на ден през тази година и до 200 000 барела на ден през следващата година, тъй като ниските цени продължават да оказват сериозен натиск върху индустрията.

Според ръководителя на Schlumberger това няма как да се избегне, освен ако в сектора не се появи нова технология за добив, която работи при по-ниски от текущите разходи. По неговите думи шистовото производство в САЩ няма да се върне към растеж, ако не се случи нещо подобно.

Ситуацията с газта е още по-лоша. Както се отбелязва в доклада на Enverus, разходите за производството на газ в басейна Denver-Julesburg и Bakken вече са по-високи от бенчмарка на газовия хъб Henry. Фючърсните цени на хъб Henry в момента са под 2 долара за милион британски термични единици (mmBtu).

Въпреки че за петрола най-големият проблем е спадът в търсенето в Китай и страхът от спад в търсенето на други места, докато коронавирусът завладява нови територии, за газа проблемът е постоянно растящите запаси.

Shell, най-големият търговец на втечнен природен газ (LNG) в света, и Катар пренасочват доставките и ги преразглеждат в отговор на ескалиращата ситуация при търсенето, докато все повече купувачи отказват доставки.

Решението на този проблем? Да се изградят повече електроцентрали на газ.

За да стане обаче това, ще е необходима правителствена подкрепа и ще отнеме доста време, докато процесът по установяване на нови мощности приключи. По същество решението е хипотетично и като такова безполезно за непосредствения срок. Това, което остава, е допълнително свиване на производството, което компаниите вече правят. Иронията в ситуацията: производството все още нараства заради добития като вторичен продукт газ.

Пермският басейн, където основното производство е съсредоточени върху петрола, а не върху газа, регистрира най-голямото увеличение на производството на газ миналия месец, със 198 млн. куб. фута дневно. С други думи, сондажните компании в Перм произвеждат повече газ, независимо дали го искат или не, защото произвеждат повече петрол.

За да се намали трупането на запаси на газ, шистовите сондажни компании ще трябва да намалят производството на петрол и това би ги изложило на по-голям финансов риск поради зависимостта им от заемния капитал. За пореден път американските шистови дружества ще се нуждаят от чудо, за да продължат напред.