Подписването на търговската сделка от първа фаза между САЩ и Китай в рамките на отминаващата седмица вероятно ще даде сериозен тласък на американските производители на петрол и газ, които трябва да развият нови експортни пазари. Успехът на износителите на течни изкопаеми горива, които извършват доставки до най-големия вносител на енергия в света, може да зависи не толкова от икономиката, колкото от политиката, пише Bloomberg в коментар.
Точката за търговия с енергия в рамките на сделката, подписана на 15 януари (сряда), задължава Китай да увеличи покупките на американски енергийни продукти - суров петрол, рафинирани продукти, втечнен природен газ (LNG) и въглища - спрямо нивата от 2017 г., което е важен момент за американските износители, тъй като със започването на търговската война се появиха редица сериозни пречки пред тяхната дейност.
Страните се споразумяха, че доставките трябва да се увеличат от нивото на 2017 г. с не по-малко от 18,5 млрд. долара през тази година и да достигнат поне 33,9 млрд. долара над същата базова стойност през 2021 г.
Американските производители трябва да разработят нови експортни пазари, за да усвоят производството, което все още расте по-бързо от вътрешните енергийни нужди. Това свръхпредлагане ограничава цените на петрола и природен газ.
Още през 2017 г., преди Китай да понесе първата вълна от американски мита, американските износители успяха да доставят на азиатската страна енергийни продукти на стойност 9 млрд. долара, според Американската комисия по международна търговия (USITC). Износът на суров петрол за въпросната година достигна 78,7 млн. барела, по данни на USITC, или 81,8 млн. барела, по информация на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA).
Според EIA суровият петрол представлява половината от целия износ на петрол към Китай през 2017 г., докато доставките на газове като етан и бутан - ключови компоненти на голяма част от производството от американските шистови съоръжения - представляват още една трета от износа към азиатската страна.
Доставките на природен газ за Китай също отчитат скок до 2,5 млрд. долара през 2017 г., основно дължейки се на увеличения капацитет на терминала за LNG в Луизиана.
IEA определя доставките на LNG за Китай през 2017 г. на 103 млрд. куб. фута (около 2,915 млрд. куб. метра), или 15% от общия износ на този енергиен ресурс от САЩ.
Всички тези данни водят до заключението, че сделката между двете суперикономики ще доведе до огромен скок на износа на петрол и газ от САЩ в посока Китай.
Ако цялото увеличение бъде изразено под формата на суров петрол, щеше да се равнява на ръст от 770 хил. барела на ден за 2020 г. и 1,4 млн. барела на ден през 2021 г, на базата на актуалната цена на WTI от около 60 долара за барел и цена на доставка от 5,50 долара.
Но тук се явява една основна бариера пред американските износители на течни изкопаеми горива – китайските мита върху вноса на американски суров петрол в размер на 5% и 25-процентните налози върху импорта на LNG.
Доставките на газ от САЩ за Китай могат да бъдат сериозно затруднени. През 2018 г. азиатската икономика No1 е внеса 121 млрд. куб. м газ, според статистическите данни на компанията BP относно световната търговия с енергия, като около 60% от общото количество е под формата на LNG, а останалата част се доставя чрез газопроводи от страни в Централна Азия.
Най-сериозните доставчици на LNG за Китай са Австралия, Катар, Малайзия и Индонезия, които чисто географски са по-близо до Китай в сравнение със САЩ, което има дава значително предимство по отношение на разходите за доставка.
Американският втечнен газ вече ще се сблъска и с конкуренцията на руското гориво, транспортирано по новооткрития газопровод „Силата на Сибир“, по който ще преминават 5 млрд. куб. м газ годишно. Този обем ще се удвои през следващата година и в крайна сметка ще достигне 38 млрд. куб. м годишно.
Въпреки това се очаква всички вносители на газ за Китай да се сблъскат с по-слабото местно търсене, засегнато от икономическите затруднения на страната. По данни на Wood Mackenzie през тази година производството на газ в Китай ще нарасне с 9 на сто, което ще увеличи местната конкуренция на фона на чуждестранните доставки.
По отношение на петрола американските доставчици има огромно пространство за растеж, тъй като до момента те изпълняват едва 3% от предвидения внос на суров петрол за азиатската страна. И все пак е малко вероятно американската суровина да измести по-тежките сортове от Близкия Изток. Руският петрол е подобен на този от арабския свят, както и сортовете от Централна и Южна Америка.
Поради тази причина е много вероятно американските доставчици да се насочат към нефтохимическата индустрия. Пластмасите се разглеждат като основна област за растеж на търсенето на петрол в средносрочен план, а Китай се нарежда заедно със САЩ на челно място в списъка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) относно растежа на използването на суровината в тази промишленост.