Тръмп греши, САЩ се нуждаят от петрола на Близкия изток

Американският президент Доналд Тръмп сгреши миналата седмица, когато заяви, че САЩ не се нуждаят от петрола на Близкия изток. Американските рафинерии все още се нуждаят от преработването му, за да произвеждат продуктите, които клиентите им искат. Освен това американските автомобилисти и шофьори на камиони се нуждаят от него, тъй като в противен случай ще бъдат изправени пред по-високи цени в местните бензиностанции, пише Bloomberg.

Тръмп направи изявлението по време на обръщение от Белия дом, след като Иран изстреля ракети срещу две военно-въздушни бази в Ирак, използвани от американската армия, и на фона на опасенията от ескалация на нападения срещу ключова петролна инфраструктура в региона, включително срещу притока на петрол през Ормузкия залив, свързващ Персийския залив с открито море.

Вярно е, че много малка част от добивания в Персийския залив суров петрол достига до рафинерии в САЩ. Под 5% от 16,5-те милиона барела дневно суров петрол и кондензат – лека форма на петрол, добивана от газови находища, които са преминали през Ормузкия залив през 2019 г., са достигнали до американски рафинерии, сочат данни на Bloomberg.

За сметка на това четири азиатски страни – Китай, Индия, Япония и Южна Корея, са купили две трети от общия суров петрол и кондензат от региона. Ако се прибави и останалата част от Азия, цифрата нараства до над 80%. Поради това не е чудно, че Тръмп призовава тези страни да поемат по-голяма роля в защитата на притока на петрол през Ормузкия залив.

Но доставките до САЩ не могат да бъдат пренебрегнати толкова лесно. Страната е петият по големина купувач на суров петрол от Близкия изток. Разбира се, вносът й от региона намаля на фона на ръста на местния добив на петрол с шистовия бум. Но страните от Персийския залив продължават да съставляват един на всеки осем барела суров петрол, внесен в САЩ.

Преди началото на шистовия бум американските рафинерии инвестираха милиони долари в преустройството на заводите си за преработка на относително евтиния тежък суров петрол от Близкия изток и Латинска Америка в продукти с ниско съдържание на сяра, търсени от местните потребители. От 2012 г. насам те отново снабдиха заводите си с нови съоръжения, за да преработват по-висок процент от лекия, сладък петрол (съдържащ малко или никаква сяра), извличан от шистови формации.

За петролната независимост на Америка беше направено много, когато страната регистрира първия си пълен месец като нетен износител на суров петрол и петролни продукти от началото на воденето на статистика през 1949 г. Това стана явно в края на ноември, когато бяха публикувани месечни данни за септември. Подвигът беше повторен през октомври (последния месец, за който са налични месечни данни).

Не бива обаче да се пренебрегва фактът, че новият статут на нетен износител се дължи на доставки на рафинирани продукти. САЩ продължават да внасят повече суров петрол, отколкото да изнасят. Страната е силно свързана с глобалния петролен пазар и това ще остане така.

А засилването на напрежението с Иран откроява факта, че намаляват източниците за внос на тежък суров петрол (с висока концентрация на сяра), от който американските рафинерии зависят. САЩ наложиха санкции на петролния износ на Венецуела през януари 2019 г., а Мексико и Колумбия са изправени пред спадащо производство заради липсата на нови инвестиции. Засега макар че Канада остава най-големият доставчик на САЩ, Близкият изток доставя голяма част от останалото количество.

Така достигаме до втората причина, поради която САЩ остават зависими от притока на петрол от Персийския залив и защо това ще се запази, дори ако страната не купува синьо гориво от региона. Цените.

Независимо къде се продава петролът от Близкия изток, обемът, който излиза от региона, продължава да оказва дълбоко влияние върху цените на суровия петрол, както и върху тези на бензина и дизела. Това важи особено за САЩ, където ниските акцизи върху горивата означават, че цените реагират много повече на движенията на глобалния суров петрол.

Средните цени в страната за обикновен безоловен бензин скочиха с десет цента на галон – най-голямото двудневно увеличение от над две години насам, след нападенията през септември срещу саудитски петролни инсталации, въпреки че най-големият износител на петрол в света бързо успокои клиентите си, че доставките няма да бъдат нарушени. Кралството удържа на обещанието си, но все пак на цените на бензина бяха необходими три месеца, за да се върнат на нивото си преди нападенията. Това показва колко важен е притокът на суров петрол от Персийския залив за американците и за техния президент.

Засега убийството на иранския генерал Касем Солеймани и иранският отговор оказват малко, но все пак забележимо въздействие върху цените на бензина в САЩ дори без явна иранска заплаха за притока на петрол от региона.

Ако само перспективата за нарушаване на притока на петрол от Персийския залив може да повиши цените на бензина в САЩ, представете си какво би направило реално нарушаване, да не говорим за пълно спиране на доставките. Нито един президент не би искал този риск в година на избори и в този смисъл настоящият стопанин на Белия дом не е по-различен от предшествениците си.