Не толкова отдавна цените на петрола се покачваха и спадаха само с едно намигване от страна на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която по това време държеше всички карти относно доставките. Дори само наличието на намек, че най-мощният петролен картел в света възнамерява да намали производството, можеше да изстреля петролните цени до небесата, пише Анес Алик за Oilprice.
Тези дни, обаче, свършиха.
Когато картелът обяви на 30 ноември 2016 г., че ще намали добивите за първи път от осем години на фона на голямата ценова криза, пазарът веднага реагира на това решение. Още преди да се осъществи свиването, пазарните сантименти успяха да тласнат цените нагоре от 50,74 долара за барел до 54,94 долара за барел на 5 декември 2016 г.
Този феномен запази своята сила през последното тримесечие на 2018 г. На 7 декември ОПЕК и нейните съюзници, известни със събирателното име ОПЕК+, обявиха, че ще продължат да правят това, което правят най-добре – да балансират пазара чрез съгласувано съкращение на добива.
ОПЕК обеща да свие производството с 1,2 млн. барела на ден, с което изпрати петролните цени от 57,83 долара за барел в началото на дневната търговия до 61,71 долара за барел при приключването ѝ на 7 декември.
До 1 юли 2019 г., когато ОПЕК+ се споразумяха да удължат периода на съкращения на добива с още девет месеца, влиянието на картела върху петролните пазари вече беше изгубило част от своята сила.
На въпросната дата цените на петрола не само, че не успяха да се покачат, те поеха в посока надолу не толкова заради решението на картела, колкото поради факта, че пазарът вече не беше толкова заинтересован от действията на ОПЕК.
От 67,52 долара за барел сорт Брент поевтиня до 65,01 долара за барел в края на търговията на 1 юли.
Основният пазарен фактор не са санкциите срещу Иран и шистовият бум в САЩ. Основният двигател е Китай.
Остатъчният ефект на възхода на американската шистова индустрия промени устоите на глобалния петролен пазар. Вследствие на кризата с петролните цени, която до голяма степен беше причинена от огромното количество и интензитета на новата продукция в американските петролни полета, пазарът започна да се движи предимно заради седмичните оценки на щатските петролни запаси, предоставяни от Американският институт за петрол (API) и от официалните данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ (АЕИ).
В момента цялото това производствено свиване на ОПЕК бива засенчено от продължаващата търговска война между САЩ и Китай, глобалните икономически данни и сигналите около търсенето в Китай.
Най-значимият скок на петролните цени през тази година беше предизвикан от атаката с дронове на 14 септември срещу съоръжения на най-големия петролен производител – саудитската компания Aramco. Инцидентът тласна цените нагоре с 15%, като малко след това пазарът се успокои, осъзнавайки, че от Рияд бързо ще възстановят добива. След това вниманието на трейдърите се насочи към Китай.
Сега дори най-неясния намек за търговска сделка между Пекин и Вашингтон - сигнал за прекратяване на търговската война, оказва най-сериозен натиск върху петролните цени.
На 4 септември цените на петрола скочиха с над 4 на сто, след като бяха оповестени поредните данни, свързани с икономиката на Китай. На 10 октомври цените достигнаха двуседмичен връх на фона на постигнатото споразумение между САЩ и Китай за междинна сделка.
При всяко раздвижване на търговския фронт цените на петрола реагират. Нещата вече не са такива по отношение на действията на ОПЕК или ситуацията в Иран. Пазарът сякаш вече се интересува повече дори от туитовете на американския президент Доналд Тръмп, отколкото от сигналите на картела.
Търговската война е най-голямата заплаха за цените до момента и пазарът осъзнава това.
Но какво прави ОПЕК?
На фона на американските санкции срещу Венецуела и Иран, атаката срещу Aramco и вътрешнополитическите сътресения в Либия картелът продължава да губи пазарен дял като ограничава своето производство. В същото време САЩ трупат резерви, увеличават износа и своето влияние в глобалния пазар.
07:20 | 14.09.22 г.