Преобладаващото мнение за експлозивния и дългосрочен потенциал на американския добив на шистов петрол може да се опира на някои погрешни и прекалено оптимистични предположения, посочва нов доклад.
Прогнозите на американската Администрация за енергийна информация (АЕИ), заедно с тези, направени от нейния партньор в Париж, Международната агенция по енергетика (МАЕ), се посочват като абсолютен стандарт за енергийните перспективи. Бизнесът и правителствата често се позовават на тези прогнози за дългосрочни инвестиции и планиране на политика, пише Ник Кънингам за Oilprice.
В този контекст е важно да се знае дали цифрите са точни, доколкото всеки може коректно да прогнозира точни данни десетилетия напред във времето. Нов доклад на Post Carbon Institute твърди, че прогнозата на АЕИ за производство до 2050 г. „е изключително оптимистична в по-голямата си част и следователно е много малко вероятно да бъде реализирана“.
САЩ успяха да удвоят производството на петрол през последното десетилетие и с приблизително 12,5 милиона барела на ден те се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това до голяма степен е резултат от масираното увеличаване на продукцията на места като Пермския басейн и „Игъл Форд“.
Очакваше се, че продукцията от тези места ще продължи да нараства десетилетия наред.
След първоначален бум на производството шистовите кладенци намаляват бързо, често с между 75% до 90% само за няколко години. Нарастващата продукция изисква постоянно сондиране. Освен това качеството на запасите от шистов петрол варира значително.
След като цените на петрола се сринаха през 2014 г., шистовите компании се съсредоточиха върху най-рентабилните кладенци, намалявайки разходите за добив и увеличавайки мащаба на производството. Но леснодостъпните места намаляват и в един момент производителите ще трябва да се насочат към не толкова предпочитаните сондажни обекти, при които ще бъде необходима повече работа за пробиване, на по-дълбоки места, което ще увеличи разходите.
От друга страна хоризонталното пробиване води до ограничаване на местата за сондажна дейност.
Интересно е да се отбележи, че в някои случаи прогнозите на АИЕ относно потенциала на сондажните полета (доказани и недоказани резерви) надминават тези на самите оператори.