Мрачна прогноза за петрола от преди век може да се превърне в реалност

Елитната правителствена група Национална комисия по консервация е била натоварена да направи цялостен опис на природните ресурси в САЩ и да открие къде ресурсите се обработват неефективно. След направения преглед нейните представители се връщат в Конгреса с доклад, който буди тревога. Групата предупреждава, че наличните ресурси на петрол в САЩ ще бъдат изцяло изразходвани в рамките на 25 или 30 години.

Това се случва през 1909 г., пише Хейли Заремба за Oilprice.

Предупреждението, направено тогава, сега изглежда като смешен гаф от нашето минало. Сега знаем, че констатациите на Националната комисия по консервиране, докладвани на Конгреса при администрацията на 25-ия президент Теодор Рузвелт, объркват няколко неща. Вътрешното предлагане на петрол всъщност не срива до 1939 г. И въпреки че сега използваме около 7 млрд. барела петрол годишно (в сравнение със 750-те милиона барела годишно през 1927 г.), индустрията за производство на петрол в САЩ продължава да работи на високи обороти. Всъщност ние се намираме в пика на шистовата революция, а петролът както в САЩ, така и в другите страни, продължава да поддържа света и до голяма степен контролира международните пазари и глобалната икономика.

Когато първият търговски петролен кладенец е бил пробит в Тайтъсвил, Пенсилвания, където находищата на петрол са били толкова близо до повърхността, че учени откриват, че те буквално плават по местните подпочвени водни пътища, петролът все още не е бил достъпен в Близкия изток.

„Първият търговски сондаж в Америка е създаден в Тайтъсвил, щата Пенсилвания, когато новата техника е въведена с помощта на тръбопровод, който да свърже сондажите, за да се позволи по-дълбоко пробиване“, уточняват от BBC. „Успехът на кладенеца, плюс търсенето на керосин, предизвика петролен бум и поставя началото на нова индустрия.“

Зад откриването и използването на петрола обаче не стоят САЩ. От гледна точка на времевата линия, съставена от BBC, „някои от най-ранните цивилизации са разчитали изключително много на петрола.“

Древните вавилонци, живеещи в днешен Ирак, населяват такива богати на петрол земи, че суровият петрол буквално извирал на повърхността, където местните жители са го използвали, за да подобрят водоустойчивостта на лодките и за смесване с хоросан за строителството. Китай също започна да използва петрола поне още през 600 г. пр. Хр., като вече транспортира ресурса посредством тръбопроводи, изработени от бамбук, вместо от стомана и пластмаса.

Въпреки всичко САЩ влизат в историята, като бързо индустриализират ресурса, който сега достига рекордно високи ценови стойности.

След сондажа в Тайтъсвил започва бум на нови петролни кладенци и петролни компании, които бързо се разрастват в региона, привличайки вниманието на младия предприемач на име Джон Д. Рокфелер, който поставя основите на бъдещата Standard Oil през 1867 г.

Благодарение на бързото разширяване в производството на петрол и въвеждането на тръбопроводите, когато Кливланд се очертава като основен преработвателен петролен център, производството и транспортирането на петрол скоро става изключително евтино, което води до ценови шок и пазарна паника. След като първият барел петрол бива продаден за 16 долара през 1859 г., според данни на американската Администрация за енергийна информация, цените се сриват до по-малко от 50 цента за барел до 1861 г.

При сериозния спад на цените последвалата паника довежда до началото на алианса Standard Oil през 1871 г. В рамките на единадесет години компанията стана частично интегрирана в хоризонтално и вертикално отношение и се превръща в една от големите световни корпорации.

Но историята показва, че това не е последното сериозно ценово колебание на петрола на вътрешния или външния пазар. Всъщност 50 години по-късно, по време на Голямата депресия, петролът преживява своя най-голям ценови шок, когато цената на суровината пада до около 10 цента за барел, по данни на History.

Въз основа на информация от Международната агенция за енергия (МАЕ), през 2015 г.  Ройтерс разкрива, че„ запасите от суров петрол в рафинериите и хранилищата в цялата страна нарастват до почти 407 млн. барела на 23 януари, спрямо 398 милиона барела седмица по-рано, най-високото ниво, което е било достигано, откакто агенцията започва да събира данни за през 1982 г.

Статията на Ройтерс квалифицира тези констатации, като посочва, че„ паралелите не са точни, тъй като производството и потреблението вече са много по-високи в сравнение с 30-те години на миналия век. През 1931 г. запасите от 407 милиона барела са били еквивалентни на 160 дни общонационално производство, докато през 2015 г. същите запаси представляват едва 44 дни производство. Но месечните отчети, простиращи се до 1920 г., показват, че запасите се връщат на нива, за кратко достигнати през април 1981 г.

Петролната индустрия на САЩ винаги е била белязана от нестабилност и борба между желанието за енергийна независимост и необходимостта от сътрудничество с глобалните пазари, които са силно повлияни от играчи като Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).

Бъдещето на петрола никога не е било по-мрачно, тъй като американската шистова революция се забавя, но все пак създава приливна вълна от евтин петрол, докато глобалните общности и организации като Организацията на обединените нации (ООН), Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) и милионите недоволни младежи по целия свят призовават за прекратяване на въглеродните емисии и твърда позиция в борбата с изменението на климата.

Нещо повече, ако светът продължи да действа, както досега, ние ще продължаваме да се доближаваме до времето, в което предупрежденията за изчерпване на запасите от петрол се окажат реалност. Ако историята на петролната индустрия ни учи на всичко, то очаквайте неочакваното.