Като единствен морски проход между Персийския залив и открития океан, Ормузкият проток е един от най-чувствителните стратегически петролни маршрути в света. 39-километровият морски път се намира между Иран и Оман.
Тъй като съществуват малко други обекти за износ на петрол в Персийския залив, като тръбопроводи например, приблизително 88% от целия износ на петрол, излизащ от региона, минава през протока. Всеки ден около 14 петролни танкера отплават с около 21 млн. барела суров петрол през Ормуз, пише Euractiv.
По-голямата част от този петрол отива към Азия.
Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Сингапур са най-големите вносители на суров петрол от региона на Близкия Изток, като същите тези страни представляват 65% от всички потоци на суров петрол през Ормузкия проток през 2018 г.
Персийския залив и регионът около него произвеждат почти една трета от световния петрол и притежават половината от световните запаси на на този ресурс, както и значителна част от запасите на природен газ.
Тъй като Европа и САЩ са географски доста далеч от протока, те няма да бъдат силно засегнати от загубата на доставки. Това обаче ще се усети най-вече на изток. Като се има предвид чистият обем петрол, който преминава през тази стратегическа зона, и геополитическо напрежение, което я тресе през последните месеци, е напълно оправдано Ормузкият проток да се смята за най-чувствителният маршрут за петролните доставки в света от гледна точка на енергийната сигурност.
По време на така наречената "война с танкери" при Иранско-иракската война, Ирак се опита да накара Иран да затвори протока чрез нападение на ирански петролни терминали и танкери.
Иранският генерал-майор Мохамед Багери предупреди, че протокът може да бъде затворен напълно, ако избухат военни действия. „Ако нашият петрол не бъде доставен през Ормузкия проток, то и петролът на другите страни няма да бъде “, заяви той.
Ако проливът беше блокиран, само Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) щяха да могат да изнасят, тъй като разполагат с необходимата инфраструктура, позволяваща им да доставят суров петрол извън Персийския залив, избягвайки пролива.
Общият комбиниран капацитет на петролопроводите в двете страни се оценява на 6,5 млн. барела на ден, макар че само 2,7 млн. барела от него се използва в момента. Третият тръбопровод на Саудитска Арабия е преустроен за пренос на природен газ.
Русия е основният доставчик на петрол за Европейския съюз (ЕС), както и на газ и въглища. Близо една трета от вноса на петрол идва от Русия, която е следвана от Норвегия с 11%, докато само 7% идват от Саудитска Арабия. Следователно затварянето на Ормузкия проток би имало малко негативно въздействие върху доставките за ЕС. Въпреки това по-широкият ефект за пазара би създал нестабилност при цените в останалата част на света. Това може да се окаже толкова тежко, че да доведе до удвояване на цената на петрола и за европейците.
Въпреки че за Европа по-голямата част от петрола не идва от Персийския залив, ресурсът, закупен от Русия и Норвегия изведнъж ще се сдобие с радикално различна цена. Този месец атаката срещу саудитските петролни съоръжения отне продукция за 5,7 млн. барела дневно и тласна нагоре петролните цени, които се повишиха с 18%. Оттогава пазарите се успокоиха, но очакват трепетно признаците за наближаващ военен конфликт.
Европейците може да не почувстват ефекта от затварянето на Ормузкия проток, но със сигурност ще усетят разликата в цените като вторичен ефект от това действие.
15:16 | 13.09.22 г.