В съответствие с целите си за увеличаване на добива на петрол до 6,2 млн. барела на ден до края на 2020 г. и до 9 млн. барела на ден до началото на 2024 г., Ирак ясно подчертава пред местните и чуждестранни сондажни компании, че е необходимо да се постигнат производствени увеличения или да се преразгледат договорите. Понастоящем в центъра на вниманието са три ключови области – Румаила, Западна Курна 1 и Джараф. Текущите ограничения на инфраструктурата обаче могат да продължат да възпрепятстват реализирането на тези амбиции по график, пише Oilprice.
Румаила
Според данни, публикувани наскоро от иракското министерство на петрола, сондажното поле Румаила (което заедно с Киркук е произвело около 80% от общото количество петрол в Ирак) - е добило 1,467 млн. барела на ден през 2018 г., най-високата годишна норма на производство от 30 години. Тази цифра е над 1,173-те милиона барела първоначална целева продукция, договорена с британския енергиен гигант BP в първоначалния договор от 2008 г., но все още е доста под целта от 2,850 млн.а барела на ден.
Въпреки че полето е в експлоатация в продължение на много години, то все още разполага с 55% от ресурсите си, или 35 млрд. барела, според Международната агенция за енергия (МАЕ).
При по-голямата част от петролните полета в Ирак, както на север, така и на юг, разходите за извличане на петрол остават сред най-ниските в света, равняващи се на тези в Саудитска Арабия.
Планът отразява някои подобрения, въведени от разработчиците на сондажната зона - BP и China National Petroleum Corporation (CNPC), през последните няколко години. Освен новата електроцентрала, която поддържа ежедневното функциониране на Румаила, новите съоръжения увеличават производствения капацитет със 124 000 барела на ден. През миналата година са въведени в експлоатация 31 нови кладенци, а обновяването на пречиствателната станция Кармат Али означава, че сега тя може да обработва до 1,3-1,4 млн. барела на ден речна вода, което позволява по-голямо извличане на петрол от полето Мишриф.
Според проучванията съоръженията в Румаила изискват около 1,4 барела вода за всеки барел петрол, произведен от северната част на полето, докато образуванието Мишриф ще изисква много по-високи нива на вода за подпомагане на производството.
Неотдавнашното увеличение на производството на полето Зубаир, което основно се управлява от италианската ENI (плюс KOGAS и иракските партньори), също може да бъде приписано в значителна степен на усилията на BP в Румаила, тъй като около 14% от водата от пречиствателната станция Кармат Али отива към Зубаир. С първоначална цел от 201 000 барела на ден, Зубаир вече произвежда около 475 000 барела дненво и се очаква да получи допълнителен тласък след изграждането на 380-мегаватова електроцентрала. Това вероятно ще доведе до увеличаване на производството на петрол до около 600 000 барела на ден, макар и не до 2030 г., според МАЕ.
Водата - основен проблем пред петролната индустрия на Ирак
Това връща Ирак обратно към централния проблем, който все още ограничава драматично по-нататъшните ръстове в производството на петрол на нивото, необходимо за постигането на новите цели за добив.
„За да се постигне значимо увеличение на производството в Ирак, не може да се заобиколи фактът, че общественият проект за снабдяване с морска вода трябва да важи за цялата страна и да функционира напълно, в противен случай не само, че Ирак няма да може да постигне увеличаване на добивните съоръжения, но също така ще бъде застрашена продукцията от вече съществуващите полета ”, предупреждава анализаторът Ричард Малинсън за OilPrice.com.
В сегашния си вид изграждането на инфраструктура, която първоначално е въвеждала и обработвала 12,5 млн. барела на ден морска вода от Персийския залив и след това я е транспортирала по тръбопроводи до шест производствени съоръжения за инжектиране на вода за увеличаване на налягането в тези ключови резервоари, е забавена.
МАЕ вече изчислява, че за да може Ирак да постигне производство от малко под 6 млн. барела на ден, ще са необходими общо 8 млн. барела на ден вода, използвана в избрани области, в сравнение със сегашните нива от 5 млн. барела. Ако проектът не се реализира, тогава този обем вода ще трябва да бъде набавен от други източници.
Фактът обаче, че ExxonMobil (заедно с PetroChina и Itochu) все още работи върху развитието на Западна Курна 1, означава, че съществува някаква перспектива, че американският петролен гигант ще се ангажира поне с някаква версия на плана.
Западна Курна 1 и Джараф
Според последните данни, производството в Западна Курна 1, с доказани запаси от 47 млрд. барела петрол, е достигнало 465 000 барела на ден. Това увеличение до голяма степен се дължи на новите съоръжения за преработка на суровините и пускането в експлоатация на резервоари за съхранение на петрол, които, след като заработят с пълен капацитет, трябва да увеличат производството на суров петрол до най-малко 490 000 барела на ден.
В контекста на своята цел за добива в края на 2020 г., министерството на петрола на Ирак е оказало натиск върху японската компания Japex, изисквайки от дружеството да ускори работата си, увеличавайки производството в областта Джараф, от сегашните 90 000 барела дневно до най-малко 230 000 барела на ден. Въпреки че понастоящем Джараф се счита за сравнително малко поле в състава на Иран, се очаква страната да предложи на Japex, както и на другата участваща чуждестранна фирма Petronas, „изключително благоприятна сделка“ за развитие на съседното поле Джикар.
Въпреки че миналата година петролното министерство възложи отговорността за развитието на Насирия на две местни компании, то все още има амбиции за привличане на чуждестранни дружества в района, чиито резерви се изчисляват на 4.36 млрд. барела резерв. Открит от Иракската национална петролна компания (INOC) през 1975 г., теренът е пуснат в действие през 2009 г. и е включен в плана за ускорени действия за 2009-2010 г.
Целта е да се увеличи неговото производителността до около 50 000 барела на ден, като интерес към него проявяват ENI, Nippon Oil, Chevron и Repsol.