Цените на петрола преживяха своеобразно рали до последната седмица, но дългосрочният тренд изглежда песимистичен. „Дефлационните сили набират скорост“, пишат анализатори от Morgan Stanley в своя нов доклад.
Най-скорошният скок на цените в средата на май стана факт до голяма степен заради геополитическия риск и прекъсванията при доставките. Нарастващото напрежение в Близкия изток и прекъсванията на доставките на места като Венецуела и Иран няма да изчезнат скоро, пише Ник Кънингам за Oilprice.
Тези геополитически фактори ще поддържат високи цените на петрола през следващите няколко тримесечия.
В основата обаче съществуват няколко променливи, които биха могли да окажат дефлационен натиск върху пазара на петрол. Според Morgan Stanley добивът на американски шистов петрол забавя своя растеж, „но с 200 (млрд.) барела ресурс и с праг на рентабилност в диапазон от 40-45 долара за барел при 200 млрд. барела на ден съществува все по-надежден сценарий, според който производството на шистов петрол ще продължи да нараства с над 1 млн. барела дневно всяка година до 2025 г.“.
Освен това производителите на петрол вече се насочват към различни дигитални технологии, роботика и автоматизация, с които могат да контролират по-добре своите разходи. Това е добре за отделните петролни компании, твърди инвестиционната банка, но в крайна сметка поставя капак на петролните цени.
Morgan Stanley прави паралели с пазарите на мед и алуминий. В миналото петролът се търгуваше подобно на медта, тъй като при всеки следващ проект производството ставаше все по-скъпо. Оскъдността означаваше по-високи цени и тенденция компаниите да се впускат към все по-рискови предели. От друга страна, шистовата индустрия е по-скоро като алуминия – самият ресурс е изобилен, така че разходите се определят повече от индустриалния процес, който се явява след добива. В резултат на това, както и на факта, че технологиите напредват, разходите се понижават.
Поради нарастващата роля на шистовия петрол на глобалния пазар цялата петролна търговия може да срещне тенденциите, характерни за алуминия. Според Morgan Stanley това значи, че в средносрочен план ще станем свидетели на обособяване на горна ценова граница.
Това може да принуди Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, известни с общото название ОПЕК+, да продължат с ограниченията с добива.
Ценовото понижение означава, че инвестициите извън Северна Америка могат да намалеят. Това е лоша новина за компании, които работят извън САЩ и Канада, а също така и за онези дружества, които обслужват петролните находища.
Освен това, докато други държави се опитват да се конкурират за капитала със Северна Америка, данъчните ставки върху енергийната индустрия могат да се понижат, твърди Morgan Stanley, което ще доведе до допълнително засилване на дефлацията.
Според доклад на Post Carbon интензитетът на сондажната дейност и бързият растеж на производството допринасят само за скоростта на добива, но не и за увеличаването на доставките.
От страна на търсенето също има дефлационни сили. По-слабото търсене би могло също така да ограничи цените на петрола. Morgan Stanley отбелязва, че търсенето е нараснало с около 1,3 млн. барела на ден за последните няколко години, но този процент на потребление може да падне до 0,8 млн. барела до средата на следващото десетилетие. Това също е предмет на много дебати - някои смятат, че търсенето се забавя, докато голям брой други анализатори смятат, че ръстът в търсенето запазва своя импулс през следващите две десетилетия.
09:20 | 13.09.22 г.