Турция възнамерява да окаже съдействие за включване на Босна и Херцеговина в проекта "Турски поток", заяви днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция в Анкара след разговори с членовете на колективното босненско Председателство Милорад Додик и Шефик Джаферович, предаде ТАСС, като се позовава на турския телевизионен канал "А хабер".
Ние обсъдихме днес възможности за укрепване на нашите икономически и търговски отношения от гледна точка на това, че икономическото развитие на Босна и Херцеговина ще съдейства за благосъстоянието, стабилността, единството и целостта на тази страна. Ние с радост констатираме, че обемът на двустранната търговия продължава да нараства. Турция ще окаже освен това всестранна подкрепа за включване на Босна и Херцеговина в "Турски поток", отбеляза Ердоган.
Актуализираното споразумение за свободна търговия, което подписахме днес, ще допринесе за това да достигнем обем на търговията от 1 милиард долара, посочи Ердоган, цитиран от в."Миллиет".
Той изрази увереност, че подписаният меморандум за разбирателство за проекта за автомагистрала Сараево-Белград ще има силен ефект за стабилността на Босна и Херцеговина.
Ердоган заяви, че продължава да насърчава турския частен сектор да инвестира в Босна и Херцеговина.
Междувременно турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция не е в състояние лесно да диверсифицира вноса си на петрол. Той каза това, след като изтече срокът, до който САЩ правеха изключение за осем държави и им позволяваха да купуват ирански петрол, предаде Ройтерс.
На пресконференция днес Чавушоглу посочи, че рафинериите на Турция не са подходящи за петрол от някои други страни, като добави, че Вашингтон трябва да преразгледа решенията си по въпроса.
Иран е един от най-големите доставчици на петрол за Турция, която е почти изцяло зависима от внос, за да посрещне енергийните си нужди.
През ноември миналата година влязоха в сила санкции на САЩ, засягащи износа на ирански петрол. Вашингтон обяви временни изключения за шест месеца от санкционния режим за осем държави, сред които и Турция. Миналата седмица обаче Вашингтон обяви, че няма да поднови възможността за изключения и настоя купувачите да спрат покупките на петрол до 1 май или рискуват налагане на санкции.
Не изглежда възможно за нас да диверсифицираме източниците на петрола, който внасяме, в кратък срок, каза Чавушоглу.
Ние трябва да обновим технологията на нашите рафинерии, когато купуваме петрол от трети страни. Това би означавало рафинериите да останат затворени известно време. Това, разбира се, има цена, посочи турският външен министър.
Белият дом заявява, че работи с водещите износители на петрол Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, за да гарантира, че пазарът ще бъде "достатъчно снабден".
Турският внос от Иран постепенно намаля от миналия май насам, когато САЩ за първи път споменаха за възможни санкции. Турция внасяше средно 912 000 тона петрол месечно от Иран до май 2018 г., което представлява 47 процента от общите й потребности от петрол.
През четирите месеца след налагането на санкциите през ноември Турция е внесла средно 209 000 тона петрол на месец от Иран, което представлява 12 процента от нейните нужди, според изчисления на Ройтерс, базирани на официални данни.
Миналата седмица Турция обяви, че работи, за да убеди Вашингтон да позволи на рафинерията Тюрпаш да продължи вноса на суров петрол от Иран. Рафинериите на компанията са използвали петрол от 11 други страни освен Иран през миналата година, според информация на сайта на компанията. Близкият изток е доставил 80 процента от този петрол, докато 14 процента са били от доставени от Русия, Азербайджан и Казахстан. Компанията Тюрпаш не е отговорила на въпрос на Ройтерс как санкциите ще засегнат нейните операции.
/БТА/