Политическите лидери в развитите промишлени страни са все по-обезпокоени от икономическите, социалните и политическите сътресения в резултат на намаляването на традиционния ръчен труд в промишлеността, минното дело и търговията. Глобализацията, търговията, миграцията, възходът на интернет и появата на изкуствения интелект и роботизацията – всички тези фактори са обвинявани за отрицателните последици за хората, които се препитават от ръчен труд, посочва Джон Кемп в свой материал за агенция Ройтерс, цитиран от БТА.
На практика намаляването на тези работни места е просто продължение на една тенденция, която води началото си преди повече от 200 години и се изразява в постепенното прехвърляне на работната ръка от селското стопанство, минното дело и промишлеността в сектора на услугите.
Сравнително бързата промяна в заетостта, потреблението на енергия и промишлените модели е едновременно стимул и последица от икономическия растеж през последните два века. Едно завръщане към по-голямата сигурност и стабилност на работните места отпреди 19-и век би довела до по-голяма стагнация в икономиката.
Следователно предизвикателството за политическите лидери е как да овладеят последиците от прехода за най-засегнатите общности, а не да се опитат да спрат промените изобщо. Енергия и труд Икономическият растеж през последните две столетия е бил движен от промени в технологиите, организацията и интелектуалния капитал. Фундаменталният двигател обаче може би е било огромното увеличаване на наличната и използваната енергия – първоначално от изкопаеми горива, а в последно време и от възобновяеми енергийни източници.
До 1800 година почти цялата мощ в икономиката за производството на храна и стоки, както и за транспорта, е била осигурявана от човешките и животински мускули плюс малко количество енергия, улавяно от вятърни и водни мелници. Оттогава е налице непрекъсната тенденция на по-голяма механизация и автоматизация, на заменяне на човешкия и животинския труд с механична сила, задвижвана с енергия от въглища, петрол, газ, ядрени редактори, а сега и възобновяеми източници.
Голямото ускорение на растежа на икономиката и жизнения стандарт през последните 200 години зависеше от също толкова изумителното нарастване на улавяната и използвана енергия и от заместването на човешкия и животинския труд от машини.
Сега всеки човек в Северна Америка и Западна Европа потребява средно над шест пъти повече енергия, отколкото през 1800 година, и благодарение на по-добрата енергийна ефективност социалните придобивки са още по-големи.
Всеки човек във Великобритания се радва на 60 пъти повече енергия за отопление, 70 пъти повече ток и над 500 пъти повече пътнически транспорт в сравнение с 1800 година.
В процеса на това голямо ускорение десетки милиони работни места с ръчен труд в селското стопанство, минното дело и промишлеността са изчезнали и на тяхно място са се появили още повече в сектора на услугите.
В Съединените щати през 1850 година на селското стопанство са се падали две трети от заетостта, но този дял е намалял от една трета до 1910 година до под 10% до петдесетте години на миналия век и до под 1% през настоящото десетилетие.
Заетостта в промишлеността се е увеличавала в края на 19-и и началото на 20-и века, за да достигне своя пик от 35% през 50-те и 60-те години на миналия век, но спада до под 30% в началото на 80-те и сега е под 15%.
За сметка на това делът на работните места в сектора на услугите е скочил от 18% през 1850 година до 50% през 50-те години на 20-и век и през настоящото десетилетие надхвърля 80%. Механизацията и промишленото развитие са премахнали десетки милиони работни места предимно с ръчен труд през последното столетие, включително цели няколко категории заетост.
Работната сила в САЩ се е удвоила от 42 милиона души през 1920 година до 80 милиона през 1970 година и след това отново почти се е удвоила до 145 милиона през 2018 година. Заетостта в селското стопанство е намаляла от 11 милиона души през 1920 година до под 4 милиона през 1970 година и до под 500 000 през 2018 година (по данни на националната статистическа служба на САЩ).
Механизацията и възможностите за използване на повече енергия са довели до огромно увеличаване на производителността и икономическите възможности, но до голяма степен за сметка на ръчния труд. В същото време десетки милиони нови работни места, много от които човек не би могъл и да си представи през 70-те години на миналия век, а да не говорим през 1920 г. или през 1870 г., са били създадени през въпросния период, предимно в сектора на услугите.