Цената на петрола отбеляза най-силния си тримесечен ръст от десет години

Цените на петрола нараснаха с около 1% в петък, като отбелязаха най-големия си тримесечен ръст от десет години, след като американските санкции срещу Иран и Венецуела, както и намаляването на доставките от ОПЕК засенчиха притесненията за забавяне на световната икономика, съобщава Ройтерс.

Фючърсите за май върху международния бенчмарк Брент, които изтекоха в петък, прибавиха 57 цента към стойността си, или 0,84%, и достигнаха 68,39 долара за барел. Така ръстът за първото тримесечие достигна 27%. По-активните юнски контракти поскъпнаха с 48 цента до 67,58 долара за барел.

Фючърсите върху американския лек суров петрол (WTI) прибавиха 84 цента, или 1,42%, и достигнаха 60,14 долара за барел, като отбелязаха повишение от 32% за периода януари-март.

Повишението за тримесечието и при двата бенчмарка е най-голямото от второто тримесечие на 2009 г., когато те прибавиха по около 40% към стойността си.

Американските санкции срещу Иран и Венецуела повишиха цените тази година. Вашингтон иска да види, че Малайзия, Сингапур и други страни осъзнават напълно незаконните ирански петролни доставки и тактиките, които използва Иран, за да избегне санкциите, съобщи официален американски представител в петък.

Заместник-министърката на финансите за тероризма и финансовото разузнаване Сигал Манделкер каза пред репортери в Сингапур, че САЩ са оказали допълнителен „силен натиск“ върху Иран тази седмица.

В същото време САЩ инструктираха търговските къщи и рафинерии да намалят още повече сделките с Венецуела под заплахата от санкции, съобщиха трима запознати източници.

Друг фактор, който подкрепя цените тази година, е сделката между ОПЕК и съюзници като Русия за намаляване на добива с около 1,2 млн. барела дневно, която официално влезе в сила през януари.

Страните-производителки ще проведат среща през юни, но вече се появяват някои пукнатини. Лидерът на ОПЕК Саудитска Арабия не успява да убеди Русия да продължава да се придържа към споразумението, а Москва може да се съгласи само на тримесечно удължаване, разкриха тримата запознати източници.

Пазарът е подкрепен и от забавянето на ръста на добива в САЩ, където той е непроменен от средата на февруари. Американското правителство съобщи в петък, че местният добив в е намалял през януари до 11,87 млн. барела дневно.

Тази седмица американските енергийни компании намалиха броя на петролните платформи, които оперират на най-ниското си ниво от близо една година. Това беше най-голямото намаляване на броя на платформите за тримесечие от три години насам.

Фючърсите са под натиск заради притесненията, че забавянето на световната икономика може да се отрази на търсенето на енергия.

Потребителските разходи в САЩ отбелязаха по-слаб ръст от очакваното през януари, а приходите се повишиха скромно през февруари.

Освен това три от водещите контролирани от държавата китайски банки отбелязаха най-слабия си ръст на печалбата за тримесечие от над две години.

Въпреки това Barclays прогнозира, че цените „вероятно ще се повишат още повече през второто тримесечие и ще достигнат средно 73 долара за барел за Брент и 65 долара за барел за WTI, както и средно 70 долара за годината“.

Икономисти и анализатори прогнозираха в месечното допитване на Ройтерс, че средната цена на Брент ще достигне 67,12 долара за барел през 2019 г., с около 1% повече спрямо предходното допитване, когато прогнозираната цена беше 66,44 долара за барел.