Цената на петрола сорт Брент премина прага от 81 долара за барел в понеделник, най-високото му ниво от близо четири години, на фона на затягането на петролния пазар и след като лидерите на ОПЕК дадоха знак, че за момента няма да повишават добива.
Глобалният бенчмарк Брент достигна равнище 81,41 долара за барел, най-високото му ниво от 21 ноември 2014 г. Контрактите приключиха сесията в понеделник с повишение от 2,50 долара за барел, или 3,2%, до ниво от 81,20 долара за барел, най-добрата му цена в края на търговията от 11 ноември 2014 г., когато достигна 81,67 долара.
В същото време американският лек суров петрол WTI поскъпна с 1,30 долара, или 1,8% до 72,08 долара за барел – най-високото му равнище в края на сесията от 10 юли.
J.P. Morgan писа в последната си пазарна прогноза, че „повишение до 90 долара за барел е вероятно“ в идните месеци заради американските санкции върху иранския петролен износ. Банката прогнозира, че средните цени на Брент и WTI ще достигнат съответно 85 и 76 долара за барел в идните шест месеца.
На среща на министрите на петрола на страни в и извън ОПЕК в Алжир през уикенда картелът с 15 страни-членки и неговите партньори се въздържаха от повишаване на добива в краткосрочен план въпреки искането на американския президент Доналд Тръмп да работи по-усилено за намаляване на цените. Министрите заявиха, че ще повишат добива, само при условие, че клиентите искат повече доставки.
Въздействието на американските санкции върху иранския петролен сектор ще бъдат по-дълбоки, отколкото мнозина очакваха, казва Питър Киернан, водещ енергиен анализатор в Economist Intelligence Unit.
„Ако ограниченията върху иранския петролен износ се окажат твърде сурови, ОПЕК трудно ще плати изцяло сметката“, допълва той пред CNBC. „ОПЕК настоява, че пазарът все още е „добре снабден“, но натискът за разхлабване на добива ще се засили, ако цените продължат да растат, и ще прибави интересно измерение към усилията на администрацията на Тръмп да изолира Иран, като отреже ключовите му приходи от петрола“, отбелязва Киернан.
Износът на петрол на Иран достигна средно 2,1 млн. барела дневно миналата година и анализатори твърдят, че санкциите вероятно ще елиминират между 500 хил. и 1 млн. барела дневно от пазара.
ОПЕК и Русия обещаха да увеличат добива, за да отговорят на недостиг, създаден от очакваното намаляване на производството на ирански суров петрол, но до момента не е взето официално решение.
В последния си доклад за петрола Международната агенция за енергия (МАЕ) съобщи, че глобалните петролни доставки са отбелязали рекорд през август със сто милиона барела дневно дори на фона на срива на производството във Венецуела и наближаващите санкции срещу Иран, който е третият по големина производител в ОПЕК.
МАЕ обаче подчерта затягането на пазара и отбеляза, че нарушаване на доставките от голям производител може да доведе до материално въздействие върху цените. „Навлизаме в много ключов период за петролния пазар“, казваше се в доклада.