Постига ли ОПЕК целите си?

Две неща научихме за петролната политика на ОПЕК и приятели от срещите им в Мускат и Давос. Първо, те не са наясно накъде отиват, но знаят, че все още не са стигнали, посочва стратегът Джулиан Лий в свой анализ за агенция Bloomberg.

От началото на програмата за съкращение на производството през миналата година постепенно стана ясно, че групата има за цел да върне запасите си до средните за последните пет години стойности. Този бенчмарк обаче така и не беше ясно дефиниран. Какви запаси? Къде? Измерени в какви мерни единици? При каква петгодишна база за сравнение? Досега нито един от тези въпроси не получил отговор.

Саудитският министър на петрола Халид ал Фалих призна това по време на пресконференцията след срещата на Съвместната министерска мониторингова комисия в Мускат, Оман миналата седмица. Тогава той заяви, че е необходима техническа дискусия за това от какво се нуждае петролният пазар по отношение на количествените резерви.

Сами по себе си обаче те не са особено добра основа, върху която да се изгражда политиката за производство.

Разполагаме с точна картина за това какво представляват запасите с няколко месеца закъснение. Последните данни за резервите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувани от Международната агенция по енергетика (МАЕ) на 19 януари, са за края на ноември, а данните за септември и октомври бяха променени с 12 млн. барела. 

ОПЕК се въздържа от това да задава ценови цели, може би отчасти защото не иска да бъде обвинявана в манипулиране на пазара. Затова нека да анализираме обема на запасите, пише Лий.

Често се случва на поставените цели да се гледа като на връщане на търговските резерви на ОИСР към техните средни нива за пет години, но това е защото те са единствените всеобхватно и последователно отразявани данни в достъпна форма. Но като реална мярка за това колко петрол светът трябва да има в резерв са доста безполезни.

Ограничаването на фокуса до ОИСР означава да се пренебрегва повече от половината потребление на петрол в света и то не коя да е, а най-динамичната част. През последните пет години търсенето на „черно злато“ извън организацията се увеличи с близо пет пъти това на развитите държави, добавяйки 6,4 млн. барела дневно през периода 2012 г. - 2017 г. в сравнение с едва 1,3 млн. за страните от ОИСР, по данни на МАЕ.

Другият проблем е в това, че измерването на запасите под формата на обикновено количество не взима предвид функцията, която те изпълняват. Освен това, че осигуряват възможност за печалба при движение на цените, запасите играят важна роля при съчетаването на сезонно вариращото търсене на петрол и много по-малко при сезонния профил на предлагането. 

Те също така са и буфер, който предоставя защита при резки спадове на снабдяването или увеличение на търсенето. Това предполага, че резервите трябва да бъдат измервани в брой дни, за които могат да изпълняват тези свои роли, а не просто в количество барели.

С нарастване на търсенето средно с близо 1,7 млн. барела дневно през последните три години светът се нуждае от повече петрол в резерв, за да може той да служи като буфер по същия начин.

И все пак дори и при измерване в барели на ден, съществува проблемът с целите, които ОПЕК и приятели се опитват да изпълнят. Защо точно средни за пет години количества на резерви? Защо не четири или шест? И както Ал Фалих каза в Мускат миналата седмица съществува проблема, че самите средни петгодишни стойности са повлияни от презапасяването, което групата се опитва да намали.

Скорошни данни от МАЕ показват точно колко голямо е това влияние. Средните петгодишни стойности за резерви от суров и рафиниран продукт на ОИСР са се увеличили с около 150 млн. барела от средата на 2016 г. насам. Като се има предвид това, че първоначално излишните запаси на организацията бяха оценени на 340 млн. барела, това е голяма разлика.

Всичко това има значение. Без да знаят къде се опитват да стигнат, ОПЕК и приятели рискуват да пропуснат момента, в който да променят политиката си и да започнат да облекчават захвата около предлагането.

Според представителите на две от най-големите сили в производството на петрол – Халид ал Фалих и руския му колега Александър Новак, обаче намаляването на производството трябва да продължи и ограничения под някаква форма може да са необходими и през следващата година.

Съкращенията, планирани или не, които ОПЕК и приятели предприеха през последната година, промениха прогнозите за петролния пазар. Сега Ал Фалих трябва да започне своята техническа дискусия бързо, така че министрите да имат реална идея за това накъде трябва да се насочат, когато се срещнат през юни.