За момента петролът е най-търгуваната суровина в света, като през 2015 г. на световно ниво износът на суров петрол е достигнал 786,3 млрд. долара, коментира VisualCapitalist.
Макар че ниските цени на суровината могат да ударят всеки голям производител, те имат особено унищожителен ефект за богатите на петрол страни. Причината, за добро или лошо, е че много от тези икономики са се вкопчили в петрола като в спасителна котва, за да постигнат растеж, да запълнят държавната хазна и дори да подкрепят социални програми.
Ако тези приходи не се материализират по план, то страните ще се окажат в изключително крехка позиция. При най-лошият сценарий за по-дълъг период на ниски цени на петрола може да промени съдбата на цели режими.
За да покаже кои страни са най-засегнати от ниските цени на петрол, графиката на изданието разглежда три ключови елемента за петролния сектор от 2015 г.: разходите за производство, общото производство на петрол и най-големите износители на суровината в света.
Венецуела
По времето на Уго Чавес нещата изглеждат доста по-добре отколкото днес. Цените на петрола са на рекордни нива, а това позволява на социалистическата страна да намали неравенството, както и да сложи храна на масите на гражданите си. Както пише Световната банка през 2012 г. обаче, тъй като петролът формира „96% от износа на страната и почти половината от фискалните приходи“, Венецуела е „изключително уязвима“ към промени в цените на петрола.
А те наистина се промениха. Петролът сега струва с над 50% по-малко от нивата през 2012 г. Отчасти вследствие на това Венецуела се сблъсква с редица проблеми – от хиперинфлация до недостиг на почти всичко.
Разходите на Венецуела за добив на петрола са сравнително ниски – 23,50 долара за барел, а страната е деветият най-голям износител на петрол с износ за 27,8 млрд. долара през 2015 г. Ако цените на петрола бяха над 100 долара за барел, ситуацията във Венецуела щеше да изглежда доста по-розова.
Русия
Русия е вторият най-голям износител на суров петрол, доставяйки петрол за 86,2 млрд. долара на други страни през 2015 г. Това е около 11% от общия износ на глобално ниво. Разходите за производство на Русия през 2015 г. са сравнително ниски – 17,30 долара за барел.
Но дали по-слабите постъпления от петрол засягат външната политика? Трудно е да се каже, но исторически погледнато лидерите се обръщат към националистически проекти в по-трудни икономически времена. В този случай Путин може би фокусира погледа на Русия върху Украйна като начин да разсее вниманието от не особено положителните икономически перспективи.
Бразилия
В Бразилия ситуацията също не е по-добра, особено след като президентът Дилма Русеф може да бъде импийчната още тази седмица.
Бразилия е деветият най-голям производител на петрол в света, добивайки по около 3,2 млн. барела на ден. По-голямото опасение обаче може да се окажат разходите за добив в страната, които през 2015 г. възлизат на 48,80 долара за барел – едни от най-високите на глобално ниво.
Бъдещето след края на Олимпийските игри ще бъде предизвикателно за Бразилия, изправяйки се пред най-лошата икономическа криза от 30 години. Икономиката на най-голямата страна в Латинска америка се е свила с 5,4% през първото тримесечие на годината.
Нигерия
Нигерия, която скоро ще бъде една от трите най-населени страни в света, също разчита изключително много на приходите от петрол, за да насърчава икономиката си.
Страната има бюджетен дефицит за 7 млрд. долара заради по-ниските петролни приходи, а на 15 юни тя сложи край на обвързването на валутата си с щатския долар. Найрата поевтиня с 61% спрямо долара оттогава, което причини сериозни сътресения в икономиката. Нигерия наскоро изгуби титлата си „най-голяма икономика на Африка“, след като Южна Африка я задмина.
Нигерия е шестият най-голям износител на петрол в света, като годишният износ възлиза на 38 млрд. долара през 2015 г. Разходите за производство също са по-високи от средните – 31,50 долара за барел.
Канада
Икономиката на Канада е изключително диверсифицира, но страната е и петият най-голям износител на петрол с износ за 50,2 млрд. долара през 2015 г. Разходите също са високи – средно 41,10 долара за барел.
Петролният срив доведе богатата на петрол провинция Албърта до рецесия, а канадският долар също е сериозно ударен от цените на петрола, и то по много причини. Икономиката на Албърта е напът да отбележи най-голямото си двугодишно свиване, а бюджетът на местното правителство се е надул до 10,9 млрд. долара.
Очаква се енергийните инвестиции да бъдат наполовина спрямо нивата им от 2014 г. Междувременно влияние има и върху други икономически условия, например пазар на жилища, търговия на дребно, пазар на труда и производство.
07:34 | 14.09.22 г.