Когато цените на суровините се сринаха в края на 2014 г., петролните мениджъри поглеждаха към колегите си от миннодобивната индустрия с известно чувство на превъзходство. Тогава най-големите петролните компании в света се наслаждаваха на относително силно счетоводни баланси с ниско съотношение на заемите спрямо стойността на активите им, коментира Bloomberg.
Миннодобивните компании навлязоха в кризата от много различна позиция и някои от най-големите в света – Rio Tinto, Anglo American и Glencore, трябваше да намалят дивидентите си и да предприемат драконовски мерки, за да поставят дълговете си под контрол.
Две години по-късно мениджърите от миннодобивната индустрия могат да бъдат извинени за самодоволството си. Предвид цената на петрола, която е доста под 50 долара за барел, Exxon Mobil, Royal Dutch Shell и други петролни гиганти са удвоили дълга си до общо 138 млрд. долара спрямо 2014 г. Това предизвиква опасения, че те ще трябва да намалят капиталовите си разходи и може да се стигне и до понижение на дивидентите.
По-лошото е, че планината от дългове, която е нараснала десетократно от 2008 г., вероятно ще се увеличава още през третото и четвъртото тримесечие, казват мениджъри и анализатори.
„По отношение на дълга той може да се вдигне преди отново да намалее“, коментира главният изпълнителен директор на Shell Саймън Хенри пред инвеститори миналата седмица. „Основният фактор е цената на петрола“, допълва той.
Проблемът за големите петролни компании е прост: те харчат много повече, отколкото печелят. Същевременно американският суров петрол и сортът Брент – двата най-популярни бенчмарка, пак изпаднаха на "меча" територия тази седмица, след като поевтиняха с над 20% спрямо от началото на юни.
Резултатите за първото полугодие показват, че петролните компании „вероятно ще генерират големи отрицателни свободни парични потоци за цялата година“, казва Дмитрий Мариченко, директор във Fitch Ratings в Лондон.
Chevron, например, през първата половина на годината е генериралa 3,7 млрд. долара от добив на суров петрол, рафинирането му и продажбата на бензин и други продукти. Това обаче не е достатъчно, за да се покрият 4-те млрд. долара, които компанията е платила на акционерите през същия период, а още по-малко 10-те млрд. долара, инвестирани в проекти. Въпреки че Chevron се опитва да затвори дупката, продавайки активи за 1,4 млрд. долара, компанията все пак трябваше да вземе нов дълг от 6,5 млрд. долара през следващите шест месеца.
Липсата на баланс обяснява защо дълговото бреме расте толкова бързо през последното десетилетие. Преди цените на петрола да се сринат в средата на 2014 г., големите петролни компании имах нетен дълг за около 71 млрд. долара спрямо 13 млрд. долара в средата на 2008 г., когато цените на петрола удариха рекордни стойности от около 150 долара за барел.
Нивата на дълга нарастват с годишен темп от 11,5%, което е над два пъти по-бързо спрямо ръста от 5,1% между 2009 и 2014 г., казва Вирендра Чаухан, петролен анализатор в консултантската компания Energy Aspects в Сингапур. „Макар че кредитните пазари бяха експанзивни и достъпни през същия този период, опасенията на инвеститорите за устойчивостта на тази тенденция са логични“, допълва той.
За някои петролни мениджъри, включително главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Бюрден, намаляването на дълга сега е основен приоритет, дори преди изплащането на дивиденти на акционерите и инвестициите в нови проекти. Дългът на компанията му се увеличи особено бързо, след като тя взе заем, за да финансира придобиването за 54 млрд. долара на BG Group по-рано тази година.
Въпреки това петролните компании все още успяват да взимат още заеми сравнително лесно, тъй като ултраниските лихвени проценти не им носят риск от намаляване на кредитния рейтинг.
Главният изпълнителен директор на BP Боб Дъдли например казва, че британската компания "може да се справи с още малко“ дълг. „Парите са толкова евтини в момента“, допълва той.
Мениджърите на Exxon вярват, че компанията все още има значителен дългов капацитет. „Имаме много силен счетоводен баланс“, казва Джеф Уудбъри, вицепрезидент по отношенията с инвеститорите, пред анализатори по време на конферентен разговор. „Няма да изпуснем привлекателни възможности“, допълва той.