Канада, дом на някои от най-големите компании за добив на злато в света, наскоро обяви, че на практика ликвидира всички държавни притежания на скъпоценния метал и се пренасочва към това, което говорителят на правителството обяви за „лесно търгуеми“ активи, пише BloombergView.
Процесът е дълъг. Канада притежава 1088 тона злато през 1955 г. До 2000 г. количеството е намаляло до 46 тона. Днес са останали само... 77 тройунции. Това поставя Канада на последно място в най-актуалните данни на Световния съвет по златото. Според класацията Канада сега е на последно място след страни като Албания, Хаити, Тринидад и Тобаго и Папуа Нова Гвинея.
Аргументацията на Канада за разпродаването е достатъчно логична. Реалните златни кюлчета не могат да бъдат изтъргувани толкова бързо, колкото държавни облигации например. А в дългосрочен план централните банки и правителствата като цяло получават по-добра възвращаемост, инвестирайки в безопасни активи като американски държавни ценни книжа. Истинският въпрос обаче не е защо Канада продава златото, а защо други страни толкова силно се опитват да поддържат – и акумулират, резерви от ценния метал въпреки факта, че той вече не играе никаква роля в предлагането на пари.
Причината някои страни да се придържат към златото е слабо свързана със стабилната фискална политика. Вместо това практиката отразява по-малко осезаемата и рационална тежест на миналото. Един поглед към това кои страни притежават метала – и кои не, представя неочакван модел. Страните, които имат значителни златни резерви в историята си, често са били глобални хегемони, империални сили или икономически двигатели – или са имали стремежа да бъдат такива.
В свое изследване от 2012 г. двама икономисти от University of Santa Cruz – Джошуа Айзенман и Кента Инуе, откриват, че „интензитетът на трупане на злато е пряко свързан с „глобалната сила“, останала от миналото на стара империя“. Това, казват те, е особено вярно за „страни, които са или са били доставчици на ключови валути“.
САЩ остава номер едно в класацията за златни резерви, точно както остава и най-голямата икономика в света и емитентът на най-разпространената резервна валута. Но моделът се връща доста по-назад в миналото. Холандия бе империална суперсила през 17-ти век, но загуби този си статут преди много време. Въпреки това тя държи десетите най-големи златни резерви в света, макар че населението ѝ е едва 17 млн. души.
Португалия, преди империя, простираща се от Бразилия до Ангола и Макао, има 382 тона злато с население от около 11 млн. души. По-известните империални сили – Германия, Италия, Франция, Русия и Обединеното кралство, са сред първите 20 от гледна точка на златните резерви.
Тенденцията не се ограничава до Европа. Япония, която се опитва да завладее голяма част от Пасифика през 20-ти век и по-късно става втората най-голяма икономика в света, е на 9-то място по златни резерви. Тайван, която се превръща в икономическа суперсила през втората половина на 20-ти век, е на 14-а позиция.