Разработването на находището „Афродита“ в икономическата зона на Кипър в източната част на Средиземно море е от значение за всички държави на Балканите, защото ще доведе до диверсификация на енергийните източници.
Това заяви Росен Плевнелиев пред кипърския си колега Никос Анастиадис, цитиран от прессекретариата на Президентството. От своя страна Анастиадис коментира, че България е добре дошла като партньор на Кипър, Гърция, Израел и Египет, които вече готвят плановете си за разработване на перспективните находища в Средиземно море.
Още от миналата есен Гърция започна активно да работи в посока към реализацията на няколко газови проекта в региона. На този етап се обсъжда не толкова изграждането на нови газопроводи, колкото за изграждане на терминали за втечнен газ, чрез който суровината да бъде пренесена към Европа.
До голяма степен това е в съзвучие и с новата стратегия на ЕС за гарантиране на газовите доставки в Европа. Тя беше представена преди броени дни и в нея се посочва, че общността ще разчита все повече на втечнен газ за своята енергийна сигурност.
Плановете на Брюксел бяха веднага разкритикувани от анализатори, че така ще бъде стимулиран добивът на шистов газ, а методите му са все още спорни. Научни изследвания показват натрупване на метан в атмосферата над региони, в които се добива шистов газ в САЩ. Метанът всъщност има много по-голям потенциал за влияние върху глобалното затопляне, отколкото въглеродният диоксид. Така позитивите от използването на по-чистото гориво, каквото е природния газ, спрямо въглищата, се изпаряват.
При развитието на находищата в Средиземно море първостепенен играч при газовите доставки в Европа ще бъде всъщност на Гърция. Властите в страната вече проведоха няколко важни срещи и подписаха споразумения в тази насока. Допълнително, освен с Египет, Кипър и Израел, премиерът Алексис Ципрас се срещна и представители на Иран, който също не крие амбициите си да се завърне на европейския пазар на петрол и природен газ.
При развитие на тези сценарии България ще може да разчита само на новия интерконектор IGB, чийто капацитет на този етап е ограничен до между 3 млрд. и 5 млрд. куб. метра годишно.
„Възприемаме тази интерконекторна връзка и като част от усилията за превръщането на България в енергиен център на Балканите, както и в рамките на бъдещия коридор „Юг – Север““, отбеляза днес Росен Плевнелиев пред своя кипърски гост.
Въпросът е дали страната ни вече не изостава до голяма степен от Атина в опитите да запази водещата си роля на разпределител на енергийните потоци на Балканите. Шансовете ни все пак са запазени при перспективата за поява на нова руска тръба по дъното на Черно море. Този път не „Южен поток“, а проект, отговарящ на европейските изисквания.