Следващата седмица саудитският петролен министър Али ал-Наими за пръв път ще се изправи пред жертвите на решението си да не намали добива на петрол въпреки световното свръхзасищане: американските шистови производители на петрол, борещи се да оцелеят в най-лошия ценови срив от години, съобщава Ройтерс.
Макар че ръстът на шистовото производство в САЩ, довел до фракинг революция, допринесе за свръхзасищането, много обвиняват основно Наими за срива от 70% на цената на петрола през последните 20 месеца, като министърът е посочван за най-влиятелния политик на пазара на петрол.
По време на изказването си във вторник на годишната конференция IHS CERAWeek в Хюстън Наими ще насочи посланието си основно към американските изпълнителни директори, опитващи се да постигнат рентабилност на бизнесите си.
„ОПЕК, вместо да намали производството, го увеличи и на това се дължат затрудненията, в които сме в момента“, казва Бил Томас, главен изпълнителен директор на EOG Resources, един от най-големите американски шистови производители, по време на конференция на индустрията миналата седмица.
Това ще бъде първата публична поява на Наими в САЩ откакто Саудитска Арабия убеди Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да вземе шокиращото решение от ноември 2014 г. да не намалява добива на петрол въпреки огромното свръхзасищане, което вече натискаше цените надолу.
Наими заяви, че това не е опит да се таргетират конкретни страни или компании, а просто желание на кралството да запази пазарния си дял от бързоразрастващите се производители с високи разходи.
Разходите на американската шистова индустрия обаче са много по-високи от тези на евтиния саудитски петрол, който може да бъде добиван само за няколко долара на барел.
„Бих искал да го чуя от него“, казва Алекс Милс, председател на Texas Alliance of Energy Producers. „Мисля, че лидерите ни в Тексас и във Вашингтон трябва да проявят загриженост“, ако всъщност целта му е да отстрани американските шистови производители от пазара, казва Милс.
Изненадващото споразумение от миналата седмица между Саудитска Арабия, Катар, Русия и Венецуела за замразяване на шистовото производство на нивата от януари – почти рекордни равнища, не предложи много утеха за бизнеса и глобалният бенчмарк на Брент завърши седмицата със спад до 33 долара за барел. Фючърсите на американския суров петрол пък останаха без особена промяна до под 30 долара за барел.
Цените се понижиха сериозно във вторник, след като Иран, основната пречка за всеки контрол над производството, в опита си да си вземе обратно пазарния дял, изгубен заради санкциите, приветства плана, но не пое никакви ангажименти. Ирак също не се ангажира по никакъв начин.
Много изпълнителни директори от американската индустрия разбират, че всичко е позволено в любовта, войната и на пазара на петрол, но „саудитците вероятно прекалиха“, казва Брус Винсънт, бивш президент на базирания в Хюстън производител на петрол Swift Energy, който обяви банкрут в края на миналата година.
Фактът, че страните членки на ОПЕК разговарят помежду си предлага лъч надежда, твърдят някои представители на индустрията. Според тях това е знак, че фискалните трудности на самото кралство го кара да промени тактиката и да поведе усилията към постигане на сделка. Във вторник Standard & Poor намали кредитния рейтинг на Саудитска Арабия.
„Трудностите са точно на границата в момента. Хората сега са готови да седнат и да говорят за възможните решения на тези трудности“, казва Милс.
Тексас, където производството на петрол се е увеличило над два пъти през последните пет години заради находища като Eagle Ford и Permian Basin, е под особено силни удари.
Щатът е изгубил почти 60 000 работни места в петролния и газовия сектор между ноември 2014 г. и ноември 2015 г., сочат последните данни на Texas Alliance. Само 236 сондажни кладенци все още работят активно спрямо над 900 в края на 2014 г., разкриват пък данни на Baker Hughes.
Финансовите трудности сред американските производители се задълбочават. Над 40 американски енергийни компании са обявили фалит от началото на 2015 г., като броят им вероятно ще се увеличи, тъй като кредиторите са напът да намалят стойността на резервите на компаниите, често използвани като обезпечение за кредити.
Последния път, когато Наими говори на CERAWeek преди седем години, ОПЕК намали производството си, за да вдигне цените, които бяха потънали до 40 долара за барел на фона на глобалната финансова криза. Тогава той нападна спекулантите, които според него бяха виновни за срива на цената.
Малко производители очакваха, че Наими ще позволи цените да се сринат този път.
Някои от тях, например Харолд Хам, главният изпълнителен директор на базираната в Оклахома Continental Resources, дори го определи като блъф.
Малко след срещата на ОПЕК през ноември 2014 г. Хам се възползва от хеджовете на Continental, наричайки организацията „беззъб тигър“.
В съобщение до инвеститорите през август Хам заяви, че очаква ОПЕК да започне намаляване на добива през септември, добавяйки: „Смятаме, че това ще е първото от много други“. То обаче така и не се случи.
Акциите на Continental се сринаха с над 60% по време на кризата, което намали личното богатство на Хам с над 10 млрд. долара спрямо 2014 г.
Макар че производителите вероятно този път са по-предпазливи, някои все още залагат, че ОПЕК ще ги спаси.
Според Бил Томас от EOG цените ще се изстрелят до 80 долара за барел през втората половина на годината – отчасти, казва той, поради факта, че ОПЕК в крайна сметка ще бъде принуден да постигне доходност, изправен пред фискалните ограничения.
„Целият свят е под натиск“, казва той. „Няма значение кой точно си, дори саудитците са под натиск“.
19:22 | 13.09.22 г.