Докато петролните и газовите компании вземат мерки, за да се справят с една от най-големите си кризи от десетилетия, бордовете им приемат стратегии, които имат за цел да ги накарат да изплуват, предава Ройтерс.
Цените на суровия петрол спаднаха с около 70% през последните 18 месеца до около 35 долара за барел, което накара петте най-големи петролни компании в света да отчетат по-голямо свиване на печалбата от очакваното.
Директорите на енергийни компании трудно успяват да балансират. Те трябва да намалят разходите си, докато запазват производствената си инфраструктура и капацитет, които да им позволят да се конкурират и да растат, докато пазарът се възстановява.
Компаниите избират различни подходи за осигуряване на бъдещ растеж, често предпочитайки да стеснят дейността си в области, в които са най-добри, или да ограничат географски своите основни активи.
Американските компании Chevron и Hess оставят на заден план по-скъпите си дълбоководни проекти и се съсредоточават върху петролните находища на своя територия например.
Пет години преди започването на спада в цените, в средата на 2014 г., когато цената на суровия петрол се държеше над 100 долара за барел, големите енергийни компании се конкурираха в разширяването на производствения си капацитет, включително чрез купуване на дялове в огромни и скъпи полета, понякога разположени на хиляди метри под водата.
През последната година обаче компаниите съкратиха значително капиталовите си разходи, изоставяйки огромните си проекти, струващи милиарди, тъй като развитието им може да отнеме цяло десетилетие.
“Компаниите искат да намерят баланса между краткосрочните и дългосрочните инвестиции, докато поддържат стабилен финансовия си баланс, за да финансират пътя си напред”, твърди анализаторът от BMO Capital Брендън Уорн.
Chevron, втората най-голяма петролна компания в САЩ по пазарен дял след Exxon Mobil, миналата седмица разкри, че планира да се насочи към инвестиции в по-краткосрочни проекти - такива с по-ниски разходи, които биха отнели само месеци, за да бъдат осъществени.
Въпреки че разработването на шистови кладенци, което тя планира, може да бъде по-скъпо, отколкото някои дълбоководни проекти, цикълът на развитие е много по-кратък и има по-малки рискове за изпълнение, което означава, че компаниите ще извличат ползите по-бързо.
По-малките компании като ConocoPhillips и Hess също оставят на заден план дълбоководните проекти, насочвайки се към сушата. BP е една от малкото компании, които одобриха голям проект миналата година. Тогава тя реши да инвестира 12 млрд. долара в газов проект в Египет. Стратегията отчасти е базирана на плановете на корпорацията да генерира по-голяма част от растежа си от производството на газ, идващ от бреговете на северноафриканската страна. Но компанията, която отчете най-голямата си загуба миналата седмица, също не разполага с много дългосрочни проекти.
За разлика от нея Shell избра на по-ранен етап да придобие британската BG Group, сключвайки най-голямата сделка в сектора от десетилетие. Това ще увеличи нейните енергийни резерви с около една пета. Групата, която отчете най-ниската си годишна печалба от 13 години, очаква да приключи сделката този месец.
Американският гигант Exxon може да се наложи да вземе пример от Shell и да потърси начин да сключи голямо сливане или придобиване, след като изненада мнозина миналата седмица. Компанията обяви, че съкращава разходите си за 2016 г. с една четвърт до 23 млрд. долара. Същевременно тя не планира да инвестира в множество нови проекти.
Норвежката Statoil и френската Total междувременно показаха, че също нямат намерение да инвестират в нови проекти през тази година. Но те също имат големи проекти, които ще заработят през следващите години и ще противодействат на намаляването на производството.
16:21 | 12.09.22 г.