Малко пристанище в близост до Инвърнес, Шотландия, на пръв поглед звучи като малко вероятен показател за срива на цените на петрола, но ледените води на Кромарти Фърт тревожно свидетелстват за настоящето на енергийните ветерани, коментира Financial Times.
Повече от дузина крайбрежни нефтени платформи, всяка тежаща по хиляди тона, са тихо паркирани в шотландския лиман, най-големия брой от близо десетилетие, след като сривът на цените на петрола почти е унищожил проучванията в Северно море.
Две от платформите се подготвят за бракуване в Турция, но се очаква още да пристигнат през следващите седмици и месеци, заплашвайки да запълнят залива до горе. Самото пристанище, обикновено пълно с круизни кораби от пролетта до есента, обмисля да навлезе в бизнеса с демонтиране на петролни и газови платформи.
Петролът сорт Брент се срина от пика си през лятото на 2014 г. от над 115 долара за барел до по-малко от 30 долара, ударен от американското свръхзасищане и по-слабото търсене на Китай.
„При предишните петролни сривове имаше по-голямо усещане, че нещата ще се оправят – може би след 18 месеца цената отново ще скочи“, казва Боб Бъски, главен изпълнителен директор на Cromarty Firth Port Authority. „Но хората изпуснаха от поглед динамиката между Саудитска Арабия, която не коригира добива си, и Америка, която все още хвърля пари във фракинг играта. Оказахме се залети от петрол“.
Северно море „не може да работи при 30 долара за барел“, казва той. И наистина, очаква се броят на работещите платформи, вече спаднал от 57 до 27, да се понижи до 19 до лятото.
Нарастващият брой платформи закотвени в пристанището, някои с екипаж и подготвени да бъдат в морето, а други изцяло спрени от работа, са част от по-широк глобален спад. Петролните компании са отложили инвестиции за почти 400 млрд. долара, твърди консултантската къща Wood Mackenzie, което срина тарифите, прилагани от операторите на платформи.
Данни на IHS Energy показват, че ежедневните тарифи за наемане на служители за най-дълбоководните платформи, използвани на места като Мексиканския залив и крайбрежна Ангола, са се понижили драстично през последните две години. Средната нова тарифа за приспособяване на сондажни кораби се е понижила до само 321 000 долара на ден през декември, над 100 000 долара под нивата от преди година и с 200 000 долара по-малко спрямо началото на 2014 г.
Производственият капацитет на подобни платформи също се е сринал до рекордно ниски нива от 77 процента. Брокерските компании на кораби добавят, че средното ползване на всички платформи силно е намаляло в Северозападна Европа, спад, който отразява срива на дейността в британско Северно море, един от най-скъпите региони, в който се произвежда петрол.
Операторите на платформи, като Transocean, Seadrill и Maersk, ги „паркират“, когато срокът на договорите за добив изтече или когато клиентите – например BP и Royal Dutch Shell, решат да не ги продължат.
Най-голямата закотвена платформа – West Phoenix, тежаща 35 568 тона и собственост на North Atlantic Drilling, дъщерно дружество на Seadrill, ще стартира отново работа за френската Total през март.
Съдбата на много от останалите обаче е неясна. Малко, ако изобщо има такива, оператори поръчват подобрения на платформите в Кромарти Фърт. „Ако бяхте дошли преди година, нямаше да можете да мръднете. Нямаше да можете дори да паркирате, толкова много дейност кипеше. Нещата се промениха много бързо. В общи линии все едно паднаха от висока скала“, казва Бъски.
Местната заетост понася сериозни удари поради това. Едва до 600 души ще бъдат наети за подобряване на платформи в пристанището, проект, който може да продължи от 3 до 6 месеца. „Тази дейност пресъхна. Много хора бяха ангажирани в индустрията“.
Има вероятност още платформи ще бъдат дадени за скрап. Ако това се случи, Бъски вярва, че пристанището може да спечели от това. Наскоро са били вложени 25 млн. паунда за нов кей, където остаряващите платформи от Северно море могат да бъдат демонтирани. „Това е нещо, което искаме да проучим“, казва той. „Извеждането от експлоатация ще се ускори“.
02:29 | 14.09.22 г.