Китай - виновникът за поевтиняването на индустриалните метали през 2015 г.

2015 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Индустриалните метали изпратиха най-лошата си година от 2008 г. Мед, алуминий, цинк, никел, олово, калай – всички записват годишни спадове, като този при никела възлиза на 42% - най-незадоволителното представяне в лондонския индекс Metal Exchange (LMEX). Понижението при измерителя е 24 на сто. Едва ли би било пресилено да се каже, че виновникът е Китай.

Съкращенията в производството и сигналите за подобряващо се търсене от Поднебесната империя дойдоха прекалено късно, за да се справят с намаляващото потребление и прекомерното предлагане, коментира Bloomberg.

Цената на медта се понижава трета поредна година, което е най-дългият спад от 1998 г., и се обяснява с пренасищането на пазара, настъпило вследствие на слабото търсене от Китай, който е най-големият потребител на метали. И макар че производителите в икономика номер две обещаха да намалят обемите, инвеститорите останаха предпазливи, разколебани от забавения глобален икономически растеж и перспективата за продължителни излишъци при металите.

„Има много въпроси около Китай, много неизвестни и ще навлезем в година, в която металите няма да са предпочитан клас активи“, казва Бил О'Нийл, от Logic Advisors, базиран в Ню Джърси.

Металите започнаха да поевтиняват преди три години и спадът се ускорява непрекъснато оттогава насам, коментира Bloomberg. Glencore и Freeport-McMoRan са сред миннодобивните компании, които намалиха производството си на мед и други метали, отчасти опитвайки се да съживят пазарните цени.

„Всичко е въпрос на настроения“, каза през ноември Каспър Бъргеринг, анализатор в ABN Amro Bank NV в Амстердам. „Лошите сигнали от Китай се отразяват пряко върху посоката на цените на неблагородните метали и всяка добра новина се игнорира“. Към това се добави и поскъпването на долара заради очакванията САЩ да повиши лихвените проценти, оскъпявайки металите, оценявани в зелена валута, за купувачите в цял свят. „Спекулантите теглят пари и инвестират в активи, които се справят по-добре в сравнение с неблагородните метали“, казва Робин Бар, анализатор в Societe Generale SA в Лондон.

Графика: Bloomberg

През юли инвестиционната банка Goldman Sachs посочи, че медта навлиза в най-големия си мечи пазарен цикъл за последните седем години. Тогава анализаторите понижиха чувствително дългосрочните цели пред използвания в индустрията метал.

През 2011 г. например цената на червения метал скочи до историческия връх от над 10 000 долара за тон на фона на скока в търсенето от Китай.

Движението на цената на медта отдавна е смятано за измерител на състоянието на глобалната икономика. Индустриалният метал се използва за направата на почти всичко – от автомобили до къщи. Медта е стоката, която е изложена на най-много макроикономически насрещни ветрове, като разминаването на паричната политика в отделните части на света, дефлацията и намаляването на търсенето от Китай, посочват от Goldman Sachs.

Все пак има и оптимисти: „Предпазливи оптимисти сме, че със свиващото се предлагане и стабилния ръст в търсенето може да започне възстановяване в цената на медта“, казва Каролин Бейн от Capital Economics, цитирана от CNBC. Бейн прогнозира, че в края на 2016 г. медта ще поскъпне до 6000 долара за тон от около 4 750 долара за тон днес.

Забавянето на икономическия ръст в Китай удря пазара на недвижимите имоти в страната, поради което се натрупват големи складови наличности от стомана и това по всяка вероятност ще продължи да тежи на цената на желязната руда, която се търгува за около 40 долара за тон от близо 70 долара за тон през януари. National Australia Bank, UBS and Westpac имат лоши прогнози за суровината, което от своя страна ще се отрази на австралийската икономика и валута.