В края на 2014 г. беше ясно, че сривът в цената на петрола ще бъде във фокуса на вниманието на инвеститори и анализатори. Година по-късно суровината е още по-евтина и все по-малко експерти се ангажират с категорични оценки дали това е дъното.
От юни 2014 г. петролът сорт Брент се обезцени с 65% - от 115 долара за барел до под 40 долара.
През изминалата година факторите, които допринесоха за свръхпредлагането, а оттук и за срива в цената, бяха няколко.
В началото на юли Иран и т.нар група 5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия) постигнаха споразумение за поетапно вдигане на санкциите над иранската ядрена програма. Това подхрани очакванията, че пренасищането на пазара ще продължи. Властите в ислямската република неколкократно заявиха, че нямат намерение да ограничават добива и че вече са си гарантирали купувачи на суровината.
Опасенията за забавения икономически ръст в Китай повлияха не само на цените на петрола, но и на редица суровини.
Ниската цена на суровината оказва влияние върху добивите в САЩ, но въпреки това бумът на шистов петрол продължава. Американските производители изоставиха над 63% от нефтените си полета през тази година, в сравнение с 2014 г. поради високите разходи за добив. Производството в САЩ се сви от пика през юни с над 450 хил. барела дневно.
През номеври ОПЕК повиши производството на суров петрол до най-високите му нива от над три години вследствие на стратегията си за защита на пазарния дял и притискане на конкурентните производители. Организацията добива с около 900 000 барела на ден над очакваното от нея търсене през следващата година.
Усложнената геополитическа обстановка заради войната в Сирия и Ирак повдигна въпроси дали вече не е дошло време цените на петрола да се отправят във възходяща посока. Дори свалянето на руския изтребител от Турция на границата със Сирия и последвалата размяна на санкции през ноември на доведе до особени повишения в цената на суровината. Напротив, след срещата на ОПЕК на 4 декември, цените започнаха поредно спускане надолу и американският лек суров петрол падна под 35 долара за барел.
На срещата във Виена ОПЕК ефективно премахна тавана на производството си, тъй като реалният лидер Саудитска Арабия запази политиката на изтласкване на конкурентните производители вън от пазара. Членовете могат да добиват колкото искат въпреки световния излишък, заяви петролният министър на Иран Биджан Намдар Зангане след конференцията.
През декември Индонезия, която потребява повече петрол отколкото произвежда, се върна като 13-ата страна в ОПЕК, след като излезе от картела преди седем години. Властите в Джакарта твърдят, че като единствена азиатска държава в клуба, Индонезия ще бъде ключовата връзка с региона, където търсенето расте най-бързо.
Според Citigroup връщането на Индонезия е пореден знак, че ОПЕК е изоставила ролята си на защитник на цените след решението от миналата година да не намалява пазарния си дял. Организацията не е обявявала никакви по-специфични пазарни мерки от 2008 г. насам, посочва Bloomberg.
До голяма степен динамиката на петролния пазар се влияеше и от спекулациите за развитието през 2016 г. Прогнозите бяха разнообразни – от твърдения, че дъното вече е достигнато и вече предстои възстановяване до мрачни прогнози за цена от 20 долара за барел.
„Мрачната ситуация води до мрачни нагласи“, каза в началото на декември Ойген Вайнберг, ръководител на звеното за проучвания на суровините в Commerzbank във Франкфурт. „Пазарът изцяло признава, че ОПЕК вече играе ролята на регулатор на цените и че картелът изглежда скоро няма да промени стратегията си“, допълни той.
След динамичната 2015 г. петролът остава безспорно новият стар риск и през 2016 г., а прогнозите за цената на суровината и последиците стават все по-трудни.
17:23 | 09.09.22 г.