Ще е нужно много повече от цена от 40 долара на суровия петрол, за да промени ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) решението си, казват анализатори в навечерието на срещата на групата на 4 декември във Виена.
През годината откакто ОПЕК избра да защити пазарния си дял и да остави цените да потънат, сривът от 44% на цената на суровия петрол намали рязко приходите на членовете с почти половин трилион долара, изчислява Bloomberg. Без да изпитва колебания, групата ще ускори стратегията си за борба с конкурентните си производители, когато министрите се срещнат през следващата седмица, твърдят 30 анализатори и трейдъри, анкетирани от Bloomberg.
Саудитска Арабия, най-голямата страна членка на ОПЕК, изглежда решена да изпълни докрай плана си за елиминиране на свръхпредлагането, карайки конкурентите си, като американските шистови производители, да напуснат пазара, въпреки че ценовият колапс предизвика несъгласие сред Венецуела, Алжир и Иран. Тактиката на кралството „има желания ефект“, тъй като доставките, идващи извън ОПЕК, са на път да отбележат най-голямото си понижение от падането на Съветския съюз, твърди Международната агенция по енергетика (МАЕ).
„Няма причина да очакваме промяна на стратегията“, казва Антоан Халф, старши научен сътрудник към Center on Global Energy Policy в Колумбийския университет. „Стратегията работи, просто няма как да реши проблема за една вечер. Пазарът се ребалансира, а има и натиск върху шистовото петролно производство, но просто ще мине известно време“.
За някои страни членки на ОПЕК, които не са съгласни с плана на кралството, представен през миналия ноември, цената обаче е твърде висока.
Венецуела, чиято икономика вероятно ще се свие с 10% през тази година, най-голямото очаквано понижение в света, неколкократно призовава за среща на високо равнище между ОПЕК и други производители, за да се сложи край на кризата. Цената може да се понижи до между 20 и 30 долара за барел, ако ОПЕК не предприеме действия за стабилизиране на пазара, заяви петролният министър на Венецуела Еулохио дел Пино в неделя, искайки групата да приеме „балансирана цена“ от 88 долара, която ще покрие разходите за нови инвестиции в производствения капацитет.
Цената на петрола сорт Брент, бенчмарк за около половината от световния суров петрол, затвори на ниво от 42,69 долара за барел през август, най-ниската му стойност от над 6 години. Цената се понижи с около 44% през последните 12 месеца и във вторник сутринта беше 45,28 долара за барел на борсата в Лондон.
Но въпреки че цените са под нивата, на които повечето членки могат да балансират бюджетите си, инициативата не успява да спечели подкрепата на доминиращите производители на ОПЕК от Персийския залив.
Макар че Саудитска Арабия не е имунизирана срещу кризата, която я накара да използва сериозна част от валутните си резерви и да ограничи пазара на облигации, за да запълни 20-процентовия бюджетен дефицит, кралството все още има достатъчно финансова сила, за да изпълни стратегията докрай.
„Саудитска Арабия е главният архитект на новата политика на ОПЕК и въпреки призивите от други членове за преосмисляне очакваме организацията да остане непоколебима“, казва Хари Чилингариан, ръководител на стратегията за пазара на суровини в BNP Paribas в Лондон. Техният „експеримент, който позволява на цените да коригират петролния баланс в света, тепърва се развива“.
Една от промените, които министрите може би ще договорят, е повишаване на целевото производство на групата заради повторното присъединяване на Индонезия след 7-годишна пауза, предизвикана от намаленото петролно производство на азиатската страна. Таванът може би ще бъде увеличен до 31 млн. барела на ден от сегашните 30 млн. барела, твърдят двама източници от ОПЕК, пожелали анонимност.
Увеличаването на лимита ще бъде формалност, но това няма да повлияе на реалното производство, твърди Мисуин Махеш, анализатор в Barclays в Лондон. ОПЕК рядко спазва целта си, откакто я определи през 2011 г., и се отдалечава още повече от нея, след като Саудитска Арабия и Ирак повишават добива си, за да затвърдят пазарния си дял.
Към дискутираните теми обаче може да се включат амбициите на Иран, който цели да възстанови износа си на петрол, когато бъдат вдигнати санкциите вследствие на постигнатата по-рано през годината сделка по ядрената програма на страната. Иранският петролен министър Биджан Намдар Зангане заяви, че страната ще възстанови производството, независимо как ще се отрази това на цените. На последната среща на ОПЕК през юни Зангане предложи останалите членки да намалят добива си, за да проправят път за завръщането на Иран.
Тъй като ядреното споразумение не е завършено, а ОПЕК обикновено обсъжда проблеми само когато е необходимо, завръщането на Иран може и да не влезе за обсъждане на срещата на 4 декември, казва Майк Уинтър, ръководител на проучванията на пазара на петрол към Societe Generale в Ню Йорк. Дори когато иранските барели отново навлязат на пазара, Саудитска Арабия няма да помогне на политическия си противник да проправи пътя си обратно към пазара, казва той.
„В случай че санкциите върху Иран отпаднат и той е в процес на устойчиво повишаване на износа и производството си, все пак мисля, че реакцията от страна на Саудитска Арабия вероятно просто ще бъде увеличаване на собствения добив“, добавя Уинтър.
12:24 | 13.09.22 г.