fallback

Световната война за пясък

Като всяка друга суровина, той също е ограничен и това води до нарастващо насилие при разпределянето му

12:00 | 05.04.15 г. 2
Автор - снимка
Редактор

На 31 юли 2013 г. група мъже, принадлежащи към местната „пясъчна мафия“ в Индия, убиват 52-годишния земеделец Палерам Чаухан. Причината за това е спор за добива на една ключова суровина – пясъкът, пише в свой анализ сайтът Wired.com.

Нашата цивилизация буквално е построена от пясък. Хората са го използвали за строителство поне от времето на древните египтяни. През 15 век един италиански изобретател открива как да превърне пясъка в прозрачно стъкло, което прави възможно създаването на телескопите, микроскопите и редица други технологии, спомогнали за научната революция на Ренесанса (както и евтини прозорци). Различни видове пясъци са неизменна съставка на перилни препарати, козметика, паста за зъби, слънчеви панели, силициеви чипове и най-вече сгради; всяка конструкция е практически тонове пясък, слепени с цимент.

Пясъкът – малки частици камъни и други твърди обекти – може да бъде създаден от ледници, от океани, които разграждат черупките на морски обитатели и дори от лава, която изстива и се пръска при досег с въздуха. Около 70% от целия пясък на земята е кварц, който е формиран от природните стихии. Времето и елементите изяждат скалите над и под земята, създавайки песъчинки. Реките пренасят неизброими тонове от тези песъчинки навсякъде и ги събират в коритата си, по бреговете си и при делтите си на морета и океани.

След водата и въздуха, обикновеният пясък е най-използваният от хората природен ресурс. Хората използват повече от 40 млрд. тона пясък и чакъл всяка година. Има такова голяма търсене, че коритата на реките и плажовете по света биват оглозгани до кокал (Пустинният пясък като цяло не работи толкова добре за строителството – той е формиран от вятъра, а не от водата и като цяло неговите песъчинки са твърде груби, за да залепнат добре една за друга). А количеството на използвания пясък постоянно се увеличава.

Въпреки че запасите може да изглеждат безкрайни, пясъкът е ограничен ресурс, като всеки друг. Бумът на световното строителство през последните години – всички тези новопоявили се мегаполиси от Лагос до Пекин – поглъщат безпрецедентни количества. Индустрията по добива на пясък се оценява на 70 млрд. долара. Проектите за завземане на земя от морето и спиращите дъха небостъргачи са изчерпали всички близки източници. Износителите в Австралия буквално продават пясък на араби.

На някои места международни компании го разбиват с масивни машини. На други места местните го пренасят с лопати и пикапи. С намаляването на капацитета на земните кариери и речните корита, пясъчните миньори се обръщат към моретата. Хиляди кораби сега изсмукват пясъка от морското дъно. Както можете да очаквате, всичко това често предизвиква хаос в речните, делтовите и морските екосистеми. Мините за пясък в САЩ са обвинявани за ерозия на плажовете, замърсяване на водата и въздуха и други проблеми.

Търсенето на пясък е изличило две дузини индонезийски острови от 2005 г. Основната част от материалите от тях се е озовала в Сингапур, който има нужда от колосални количества, за да продължи програмата си за изкуствено увеличаване на територията на своя остров чрез изтласкване на океана. Градът-държава е създал допълнителни 130 кв. км. суша през последните 40 години и продължава да добавя нови земи, превръщайки се в най-големият вносител на пясък в света. Общата вреда за природата е толкова голяма, че Индонезия, Малайзия и Виетнам са забранили износа на пясък за Сингапур.

Всичко това доведе до световен ръст на нелегалното извличане на пясък. На индонезийския остров Бали репортер на Wired посещава мина за пясък, която прилича на ударена от метеор.

„Тези, които имат разрешения да копаят за пясък трябва да платят за възстановяването на земята“, заявява пред Wired.com Ньоман Садра, бивш политик. „Но 70% от копаещите за пясък нямат разрешения“. Дори компании с разрешителни раздават подкупи, за да могат да копаят по-широки или по-дълбоки дупки, отколкото им е разрешено.

Днес криминални групи в около 70 страни от Ямайка до Нигерия изкопават хиляди тонове всяка година и ги продават на черния пазар. Изчисленият показват, че половината от пясъка, използван за строителство в Мароко е добит незаконно, а цели ивици от морското крайбрежие изчезват. Един от най-известните гангстери в Израел, за когото се твърди, че е замесен в скорошни атентати с коли бомби, е започнал кариерата си с кражби на пясък от публични плажове. Десетки малайзиски чиновници и политици бяха обвинени през 2010 г. за приемане на подкупи и сексуални услуги срещу разрешения за незаконен добив на пясък за износ към Сингапур.

Никъде обаче битката за пясък не е толкова жестока, колкото в Индия. Битките между и срещу „пясъчните мафии“ са довели до смъртта на стотици хора през последните години – включително полицаи, правителствени служители и обикновени хора, като Палерам Чаухан.

Семейството му притежава около 10 декара земя близо до местната мина за пясък, която е апетитна за мафиотите и след като не успяват да закупят имота му, те решават да го вземат насила. Чаухан повежда борба срещу незаконната мина, което довежда до убийството му.

Индия е огромна страна с повече от 1 млрд. души население. В нея има стотици, може би хиляди незаконни мини за пясък. Корупцията и насилието ще осуетят много от опитите това да бъде спряно. В своята основа това е проблем на търсене и предлагане. Предлагането на пясък, който може да бъде изкопан устойчиво, е ограничено, а търсенето за него не е.

Всеки ден населението на света нараства. Все повече хора в Индия – и на други места по света – искат нормални жилища, офиси и заводи в които да работят, молове, в които да пазаруват и пътища, които да свързват всичко това. Икономическото развитие, както го разбираме исторически, има нужда от бетон и стъкло. То се нуждае от пясък.

„Фундаменталният проблем е огромната употреба на циментово строителство“, заяви Ритвик Дута, водещ индийски природозащитен адвокат. „Затова пясъчната мафия е толкова голяма. Пясъкът е навсякъде“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:38 | 12.09.22 г.
fallback