Новата икономическа реалност на Китай и влиянието ѝ върху стоковите пазари

"Новата нормала" за икономиката на Китай може да предложи впечатляващ растеж, но не и магически растеж през следващите десетилетия. Но за физическите стоки и за големи части от световната икономика нещата никога няма да бъдат същите.

В нов доклад Citi твърди, че световният икономически растеж сега е подложен на основен преход, воден от изместването на модела, в който Китай е "световна фабрика". В предходното десетилетие от трудно за производство на каквото и да е място Поднебесната империя стана доминиращ производител на всичко – от смартфони, през маратонки, до мебели. В същото време страната също така се превърна и в основен двигател на търсенето на стоки в световен мащаб, подкрепяйки по този начин многогодишния супер цикъл на стоковите пазари.

Но сега, когато стоки във всички сектори продължават да правят нови многогодишни дъна, е ясно, че този бум е приключил. Анализаторите вече са се заловили с по-широките последствия като спада на цените от седмици до месеци, прогнозиране на катаклизми и браншови структури, търговски потоци и стокови пазари.

Намаляващото търсене на стоки от Китай изглежда е структурно и постоянно, пише в анализ за MarketWatch Крейг Стивън. Въпреки че скорошното засилване на щатския долар може да бъде разглеждано като фактор за спада на цените на стоките, основната причина всъщност е забавянето в Поднебесната империя. Това не е просто една циклична пауза, а акт на корекция на политиката на правителството с цел възстановяване на баланса на местната икономика. Още преди осем години тогавашният премиер Уън Дзябао описа националното стопанство като "нестабилно, небалансирано, некоординирано и неустойчиво".

В действителност Пекин е изправен до стената и няма друга възможност, освен да предприеме нов курс поради увреждането на околната среда, индустриалния свръхкапацитет и високите нива на корпоративен дълг, причинени от прекалената инвестиции. Не може да има каквото и да е съмнение, че това ще означава по-нисък ръст.

Според изчисленията на Citi за да се даде ход на възстановяване на равновесието инвестициите трябва първоначално да отстъпят до 40% от брутния вътрешен продукт спрямо сегашните 50%. Това вероятно ще свие растежа на страната с около 4 процентни пункта. С оглед на текущата цел на властите за покачване от "около 7%" това би означавало разширение на икономиката от около 3% на година.

Тази промяна ще има дълбоки последствия за търсенето на суровините, като се има предвид експозицията на повечето промишлени стоки в Китай, казва Citi.

Точно както ускоряването на растежа на Китай в последните години покачи цените на суровините до рекордни нива, по същия начин можем да очакваме и обратното също да се случи. Macquarie Research пише, че през последните няколко години всяка налична суровинна доставка е с тенденция да намира китайски купувач – с други думи Китай ефективно действа като глобална клирингова къща.

Този обрат ще поляризира отделните стоки, като тези, които в момента се намират в свръхпредлагане, като въглищата, стоманата и желязната руда, ще са най-губещите. Материали, които Китай използва по-малко, като никелът и хромът, ще справят по-добре.

Поглеждайки към неблагородните метали, трябва да излезем отвъд Китай, за да направим оценка на бъдещето. Citi твърди, че стоково-ценовият цикъл е приключил и светът ще трябва да свикне с един нов многополюсен свят. Вместо от Поднебесната империя "гладът за растеж" все повече ще бъде задоволявам от "развиващата се петорка", а именно Индия, Югоизточна Азия, Близкия изток, Латинска Америка и Африка.

Въпреки че тези нови източници на търсенето ще стимулират пазарите, дори и заедно те не могат да се сравняват ръста на търсенето, който Китай осигуряваше, когато се настани на световната сцена, за да заяви "Аз съм индустриална сила".

Тази нова многополюсна икономика на природните ресурси ще доведе до промени отвъд ценообразуването. Вероятно ще видим забавяне на търговските потоци, тъй като производителите на суровини ще се съсредоточат върху развитието в собствените си страни надолу по веригата. Macquarie очаква да видим завръщане към практиката, при която голяма част от добития материал ще се използва или преработва в място, разположено в близост до мината. Тази промяна ще означава по-малко бизнес за прекупвачите.

Освен всичко експертите от Macquarie очакват, че в дългосрочен план банките ще насочат капиталите си към нови сектори на икономиката, търсейки по-добра възвръщаемост.

Въпреки че инвеститорите като цяло ще адмирират ходове, които ще поставят икономиката на Китай на по-устойчива основа, те също така ще бъдат предпазливи, тъй като трансформацията може да бъде осъществена необмислено. Това от своя страна пък би могло да доведе до разминаване с целите за китайския растеж. И все пак възобновяемата и чиста енергия ще продължи да получава подкрепа. Добра новина обаче е, че растежът на световната икономика ще бъде все по-малко зависим от Китай. Тези промени означават, че други развиващи се пазари ще имат повече шанс да привличат вниманието на инвеститорите и чуждите инвестиционни потоци.

Още за икономиката на Китай можете да научите от видеото на Bloomberg