Цената на златото остана почти без изменение в доларово изражение през 2014 г., което провокира разнообразни мнения на различни експерти. Всички те обаче не могат да отрекат едно: централните банки се върнаха с гръм и трясък на пазара.
Според последните данни на Световния съвет по златото през 2014 г. централните банки по света са инвестирали основно във взаимни фондове, следящи благородни метали. В резултат на това институциите са закупили 477 тона злато, което е със 17% повече в сравнение с 2013 г.
Обемът на придобито от централните банки злато е вторият най-голям за последните 50 години. Единствено през 2012 г. регулаторите по света са придобили по-внушително количество – 544 тона.
"Русия показа най-голям интерес към благородните метали, натрупвайки 173 тона (36% от всички покупки на централните банки през годината)", отбелязва в доклада си Световният съвет по златото.
След останалите забележителни купувачи са Казахстан и Ирак (по 48 тона) и Азербайджан (10 тона). От организацията изтъкват, че "основната идея на закупуването на злато е диверсификацията и намаляването на зависимостта от американския долар".
Въпреки това някой страни са се оказали и в ролята на активни продавачи. Очаквано на първо място е Украйна, като златните активи на централната банка са спаднали с 44% до 24 тона.
Остава обаче едно тъмно петно на пазара на жълтия метал – Китай, посочва руският портал "Вести". Никой не може да каже точно колко злато притежава Поднебесната империя. Причината е, че за последен път Китай официално публикува данни за резервите си през 2009 г.
Спекулациите са много бройни, като според повечето Пекин притежава между 3 и 6 хил. тона злато. Предвид факта, че геополитическите събития в света се развиват все по-бързо и по-бързо, и централните банки от "развития свят" почти всеки ден губят контрол над ситуацията, може би Китай ще отговори на тези въпроси съвсем скоро, пише още "Вести".
08:00 | 14.09.22 г.