Напоследък много се изписа за предстоящото отхвърляне на долара като основна резервна валута в най-важните централни банки по света. Икономистът Патрик Барън споделя мислите си за начина, по който трябва да изглежда системата на валутни резерви в статия за Mises Institute.
Неговата прогноза е базирана на две неща. Първо, Федералният резерв (Фед) на САЩ се контролира от политици, привърженици на инфлацията, чиято основна цел е да намалят огромния годишен бюджетен дефицит на федералното правителство. Второто е, че на останалата част от света ѝ писва да държи все повече долари без покритие, чиято покупателна стойност намалява. Според Барън, докато Фед може да продължи да печата долари, ползвани за купуване на дълга на федералното правителство, няма причина той да спре този процес, нито пък самото федерално правителство да балансира бюджета.
Във втория случай, останалата част от света ще има интерес да намери алтернатива на това да бъде ограбвана от загубването на покупателна способност на долара. Накратко, смята икономистът, ако Фед не спре да обезценява долара, статусът му на резервна валута ще продължава да намалява.
Барън смята, че ако Фед иска доларът да остане световния избор на резервна валута, той трябва да повиши основния лихвен процент, вместо да създава нови пари. Правителството пък трябва рязко да намали разходите си, за да избегне налагането на по-високи данъци. Ако страната не избере нито едното от двете или предприеме само малки стъпки в тази насока, икономистът се опасява, че доларът е обречен да не бъде основната резервна валута на света.
Какво е резервна валута? Централните банки държат резерви от чуждестранна валута, за да посрещат нуждите на международната търговия. Индивидите и компаниите в зоните с монополизирана валута (отделна държава или регион, като еврозоната например) трябва да обменят местната валута за валутата на друга държава, за да могат да внесат стоки и услуги. Съответно, те трябва да обменят чуждестранната валута за своя, за да платят на местните си доставчици за производството на стоки и услуги, продавани зад граница.
Тези обмени се случват в централната банка на страната. Алтернативно, индивидите и компаниите могат да решат да проведат тези сделки, използвайки трета валута, която се приема в по-голямата част от света. От края на Втората световна война, американският долар изпълнява тази роля. Това означава, че светът е съгласен да държи долари (или деноминирани в долари американски облигации), които циркулират извън границите на САЩ. С времето това доведе до създаването на пазарите на евродолари и петродолари.
Но ако просто смятаме, че светът е предпочел да държи американски долари, това не обяснява защо. Според Барън е имало истински причини за създаването на пазарите на евродолари и петродолари, която надхвърля мистичната вяра в долара и САЩ. Светът просто е разпознал, че доларът е най-пазарната валута, която може да бъде държана, най-вече по геополитически причини – военното надмощие на САЩ и големината и успешността на американската икономика, твърди Барън. Сега, когато тези причини се изпаряват се появява търсене за други, по-добри валути, смята икономистът.
Пазарите искат валута, която да запазва покупателната си способност и да може да бъде разменяна веднага за голям брой реални стоки, услуги и активи. Докато държавите продължават да печатат пари без покритие, само валутата на страна с голям вътрешен пазар ще може да бъде една от много резервни валути. Ако никой не приема тази валута, тя винаги ще бъде приета в рамките на монополизираната валутна зона на централната банка, която я е издала. Например, възможно е пазарите на евродолара и петродолара да свършат, което ще принуди притежателите на щатски долари да ги разменят за стоки и услуги в онази част на света, която е задължена да приема долари.
Американският пазар е огромен и предлага богат избор. Един по-малък пазар, като Сингапур или Русия, би имал по-малко активи, стоки и услуги за размяна срещу сингапурския долар или руската рубла. Напоследък се изписа много, че Русия, чиято икономика е едва една десета от тази на САЩ, възнамерява да прекрати наричаните от нея “специални привилегии ” на долара. Има естествен лимит за търсенето от централни банки, които да държат руски рубли, тъй като страната изнася основно ресурси и по-малко стоки и услуги. Нещо повече, правата върху собствеността в руските компании и други активи не се струва на пазарите толкова сигурна, колкото тази в западни държави. Китайският юан би се справил по-добре от рублата, тъй като Китай изнася много повече стоки за Запада, отколкото Русия. Следователно, смята Барън, притежателите на юани биха имали повече сигурност, че биха могли да намерят веднага стоки срещу юани.
Има една стъпка, която страните с малки пазари или онези със съмнителна защита на частната собственост биха могли да направят, за да направят валутите си по-атрактивни, смята икономистът. Те биха могли да обвържат валутите си със златото. Гарантираните със злато пари имат две важни предимства за притежателите им. Първо, златото не може да бъде обезценено с натискане на клавиш на компютъра от централна банка. Така валутата не може (толкова лесно) да бъде обезценена и да загуби покупателна способност. Второ, златото се приема инстинктивно по целия свят. Притежател на гарантирана със злато валута може да пропусне конвертирането ѝ в друга валута. Той може просто да я размени за злато и да я похарчи за истински активи, стоки и услуги навсякъде по света.
Барън смята, че светът се нуждае от честни пари, основани на закон, който хората по целия свят могат да използват, за да потърсят правосъдие за защита на своята търговия, собственост и богатство. Честни, сигурни пари представляват посветеността на цялото общество към върховенството на закона, честните сделки, благоразумието и надеждността. Икономистът смята, че няма тайна за стабилни пари, а единствено отдаденост за предоставяне на нейното удобно обратно изкупуване. Перфектната резервна валута, според него, би била предоставяна от частни институции, които гарантират изплащане на златото чрез договори с независими агенти в множество леснодостъпни и безопасни части на света. Провалът на издателя на парите да ги замени за злато би бил преследван като нарушение на сегашното търговско и криминално законодателство. Барън смята, че колкото по-скоро светът възприеме тези принципи, толкова по-скоро ще се възстанови от пътя на унищожение на валутата, по който се е запътил днес.