Ще спаси ли евтиният петрол световната икономика?

Редица развиващи се пазари – от Бразилия до Индия и Южна Африка, се борят от повече от година със спадащите икономики. Това се дължи, наред с други неща, и на забавянето в Китай.

"Китай е голямата тема“, казва Кевин Бук, управляващ директор на консултантската компания Clearview Energy Partners. Той се съмнява, че увеличението на търсенето на петрол през следващата година ще се доближи до прогнозите на Международната агенция по енергетиката (МАЕ). Анализаторите на МАЕ очакват търсенето да възлиза на 1,1 милиона барела на ден.

Бик оправдава скептицизма си с факта, че втората по големина икономика в света ще расте по-бавно от очакваното. „А слабост на едно такова място в общия случай означава слабост на друго място", и всъщност и най-вече в Европа, казва Бук. „Изглежда абсурдно, че „индустриалният двигател“ на развиващите се пазари е някак изключен от потреблението на развитите пазари", добавя той. 

Предишни драстични спадове в цените на суровия петрол се оказаха най-вече странични ефекти от рецесия или сигнализираха предстоящи спадове в икономиката. Твърди се, че серия от контракции в икономиката на САЩ и други двигатели на растежа на световната икономика в началото на 1980 г. повлякоха тежко надолу цените на петрола. Тогава те спаднаха от 116 долара за барел през април 1980 г. на 13-годишно дъно до 25 долара за барел през 1986 г. След това цените се сринаха в началото на азиатската финансова криза от края на 1990 г. и през глобалната финансова криза през 2008 г.

Като цяло икономистите са на мнение, че сегашният спад се дължи отчасти на анемичния растеж в Европа и забавянето на Китай. Но експертите на МАЕ и други специалисти твърдят, че до голяма степен спадът на цените се дължи и на прекомерния добив на петрол.

„Става дума най-вече за предлагането. Навсякъде в Северна Америка се отчитат силни данни за добива, докато същевременно част от доставките се отменя“, казва Карусо от Центъра за стратегически и международни изследвания.

Производители в Съединените щати, Канада и други страни добиват повече петрол, защото са прибягнали до подобрени техники за сондиране. В Саудитска Арабия, Катар и други страни членки на ОПЕК петролните кладенци също не спират да произвеждат, защото тези страни се опитват да смачкат конкурентите си чрез по-ниските цени. От май, особено в Либия, има непланиран нов добив от страна на ОПЕК от близо 700 000 барела суров петрол дневно. Съвременните технологии и по-строги правила, особено в Съединените щати, от своя  страна увеличават ефективността при ползването на горивата.

Водещите вносители на петрол може да си спестят до 500 млрд. долара от внос, ако цените останат ниски още шест до осем месеца, казва Тревър Хаузър, партньор в консултантската компания Rhodium Group и член на  Peterson Institute for International Economics. В тази сума влизат само около 90 млрд. долара, които биха си спестили САЩ.

Швейцарската банка UBS счита, че всеки спад в цените на петрола от 10 долара за барел води до увеличение на световния БВП с около 0,2 процентни пункта. В Китай, Германия, Франция, Индия, Италия, Япония, Южна Корея и някои други страни обаче този дял ще е по-висок, отколкото например в САЩ.

Япония например плаща около 3,6% от своя БВП за своя внос на петрол до юни. Страната може да е един от най-големите печеливши от спада на цената на петрола. Сривът на цените ще редуцира харочовете на страната за суров петрол до почти 1,2% от БВП.

Вижте в галерията кои държави са най-губещи от спадащите цени на петрола!