Ще спаси ли евтиният петрол световната икономика?

Решаващият въпрос е един. Дали сегашният драстичен спад на цените е признак на високия излишък при предлагането, или на срива на търсенето. Това ще определи посоката, в която ще поеме световната икономика през следващата година. Лекият суров американски петрол West Texas Intermediate (WTI) вече струва с 40 долара за барел по-малко, отколкото през юни.

Еднозначно негативни са тенденциите за големите износителки на петрол, като Ирак, Алжир и Нигерия, тъй като те са силно зависими от приходите от петрола. Но за страни като Русия, Венецуела и Иран, които вече се борят със сериозни икономически проблеми, спадът на цените е истински кошмар.

Списъкът с печелившите обаче се води от големите петролни вносители, като Германия, Италия и Япония. Отстъпката в цената от юни може да гарантира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на тези страни ще нарасне допълнително с близо един процентен пункт, изчислява МВФ. 

Засега обаче изглежда, че японската икономика не успява да се измъкне от своята беда. От юли до септември тя се сви за второ поредно тримесечие, както е видно от коригираните данни, които бяха публикувани в понеделник. Икономиката на Япония се е свила с 1,9% на годишна база от юли до септември, значително над очакваните досега 1,6%. 

За САЩ МВФ повишава прогнозата си за ръста, също и заради по-ниските енергийни цени, до 3,5%. Преди това фондът очакваше икономическо нарастване от 3,1%.

„Ще има победители и губещи. Но като цяло това са добри новини за световната икономика“, заяви изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард по време на годишната среща на Wall Street Journal през миналата седмица.

Фондът приписва около 80% от спада на цените на петрола на високото предлагане. Той споменава в този контекст и новите стандарти за икономия на горивата и решението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Само 20 на сто от спада на цената според МВФ се дължат на намаляващото заради забавянето на икономическия растеж.

Икономистите на JPMorgan Chase обаче са малко по-балансирани по отношение на изчисляването на причината. За тях спадът в цената на петрола се дължи на 55% на високото предлагане. Отстъплението с 40% се дължи на по-слабия растеж в развиващите се пазари. Независимо от това банката очаква, че намалението на цената може да помогне в следващите две тримесечия за повишаване на растежа на световната икономика с 0,7 пункта.

Очакваното възстановяване се дължи отчасти на по-ниски транспортни и производствени разходи, по-специално в енергоемките отрасли, като бизнеса на авиокомпаниите и производителите на стомана. Въпреки това основният ефект е в стимулиране на потреблението. Колкото по-малко пари харчат потребителите, за да пълнят резервоарите си, толкова повече ще им остава за други покупки. Едно средностатистическо американско домакинство би могло да запази през следващата година около 750 долара в сравнение с последните 12 месеца, ако равнището на цените остане стабилно на това ниво, твърди анализаторската компания IHS Global Insight.

Толкова оптимистични прогнози обаче не са съвсем безопасни за политиците. Ако те обрисуват спада в цените на петрола в изключително положителна светлина, те биха могли да проспят липсата на друг двигател за световната икономика. „Невъзможно е да се игнорира ролята на забавянето на глобалното търсене", предупреждава Стивън Кинг, главен икономист в HSBC. „По-ниски цени на петрола отчасти отразяват широките дефлационните тенденции", счита той.