fallback

Петролът продължава да кръжи около 5-годишно дъно

Брентът спадна под 70 долара за барел за първи път от 2010 г., днес спадът продължава

08:15 | 08.12.14 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Цените на петрола се понижиха с повече от един долар в понеделник, приближавайки се отново до достигнатото в началото на декември петгодишно дъно, след като Morgan Stanley намали прогнозата си за цените на сорта „Брент“, а пазарът не намери подкрепа от смесените данни за китайската икономика, предава Ройтерс.

„Без намесата на ОПЕК пазарите рискуват да станат небалансирани, с пиково свръхпредлагане вероятно през второто тримесечие на 2015 г.", твърдят анализаторите на Morgan Stanley в доклад от петък.

Петролът сорт „Брент“ с доставка през януари се обезцени до 67,73 долара за барел, в близост до достигнатото през миналата седмица дъно от 67,53 долара, което е най-ниската цена от октомври 2009 г. Към 7 часа българско време той е надолу с 85 цента до 68,22 долара за барел.

Цената падна със 6 цента първоначално след публикуването на месечните данни за китайската търговия, които бяха доста под очакванията, след като износът през ноември показа ръст от само 4,7% спрямо година по-преди, а вносът спада с 6,7%.

След излизането час по-късно на данни, които показват, че вносът от суров петрол е нараснал с 9% през ноември спрямо октомври до 6,18 милиона барела на ден (BPD), цената се покачи с 8 цента, само за да спадне по-късно отново.

В доклада си Morgan Stanley намали базовата си прогноза за цените на Брента за 2015 г. до 70 долара спрямо 98 долара по-рано. За 2016 г. банката предвижда цената за брента да е от 88 долара спрямо предишната си прогноза за 102 долара. В най-песимистичния си сценарий банката предвижда цената за суровия петрол да спадне до 43 долара през второто тримесечие на следващата година.

Американският суров петрол пък поевтиня със 72 цента до 65,12 долара за барел, след като удари сесийно дъно от 64,63 долара.

В края на миналата седмица фючърсите върху петрола отново поевтиняха, за да останат в близост до най-ниското си ниво в последните пет години. Причината бе поредното засилване на щатския долар в съчетание с изненадващото решение на Саудитска Арабия до понижи износните си цени за САЩ и Азия.

Търгуваният в Европа брент с доставка през януари удари сесийно дъно от 68,10 долара за барел, преди да се установи при 69,07 долара за барел, отчитайки спад от 0,82%.

За седмицата цената на контрактите спадна с 1,53%, отчитайки втори пореден седмичен спад.

Същевременно цената на лекия суров петрол WTI с доставка през януари отстъпи с 1,45% към края на седмицата в петък до 65,84 долара за барел.

Американският петрол удари седмично дъно от 63,72 долара на 1 декември, което бе най-ниското равнище от юли 2009 г. насам.

За седмицата цената на фючърсите се понижи с 0,46%, отбелязвайки втори пореден седмичен спад.

По този начин спредът между брента и WTI достигна 3,23 долара за барел към края на търговията в петък в сравнение с 4 долара седмица по-рано.

Щатският долар отчете повишение, след като Министерството на труда на САЩ съобщи, че американската икономика е добавила 321 000 нови работни места през ноември – много повече от прогнозата на икономистите в размер на 225 000. Увеличението бе най-голямото за последните почти три години.

Данните за октомври бяха ревизирани до ръст в размер на 243 000 от по-рано публикуваните 214 000, а равнището на безработица остана непроменено при 5,8%.

Доларовият индекс ICE, който измерва силата на щатската валута спрямо кошница от шест основни валути, достигна връх от 89,50 пункта – най-силният резултат от март 2009 г., и приключи деня с повишение от 0,82% до 89,39 пункта.

Цените на петрола обикновено отслабват, когато американската валута се засилва, тъй като деноминираните в американски пари стоки стават по-малко достъпни за притежателите на други валути.

През миналата седмица държавната петролна компания на Саудитска Арабия понижи официалните продажни цени на своя суров петрол с доставка през януари до най-ниското равнище в последните 14 години за купувачите от САЩ и Азия.

Ходът предполага, че Кралството засилва битката си за пазарен дял с евтиния шистов петрол след решението на ОПЕК да запази производствените квоти непроменени. Организацията заяви на 27 ноември, че ще остави своята официална производствена цел без промяна на ниво от 30 млн. барела на ден. 12-членният картел е отговорен за около 40% от световното предлагане.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:43 | 12.09.22 г.
fallback