Потокът от петродолари на ОПЕК на световните финансови пазари се очаква да намалее заради спада в цената на петрола. Очаква се картелът да понесе загуби за 316 млрд. долара, предава Financial Times.
Големите производители на петрол се възползваха от растящите цени на суровината през последното десетилетие. Те използваха печалбите, за да инвестират в широка гама световни активи – от американски държавни ценни книжа и висококачествени корпоративни облигации до акции и имоти.
Катар например закупи магазините Harrods във Великобритания и елитния френски футболен клуб Пари Сен Жармен. Държавният инвестиционен фонд на Абу Даби закупи дял в шикозната сграда Time Warner в Ню Йорк.
Потокът от петродолари, изливащ се в световната финансова система, подобряваше ликвидността, поддържаше ръста на цените на активите и спомагаше за ниските нива на лихвите по заемите.
Спадът с 40% на суровия петрол тип брент от средата на юни ще обърне тази тенденция. Намаляването на купчините с пари на производителите на петрол премахва основен стълб на световните пазари.
„За пръв път от 20 години страните от ОПЕК ще източват ликвидност от пазарите, вместо да вливат чрез инвестиции“, заяви Дейвид Шпегел, глобален директор на държавните и корпоративни изследвания за развиващите се пазари в BNP Paribas.
BNP изчислява, че ако произвоството на петрол остане на сегашното си ниво и цената на петрола остане около 70 долара за барел през следващата година, страните от ОПЕК ще получат 316 млрд долара по-малко. Изчислението е направено при сравнение със средногодишната цена за последните три години от 105 долара за барел.
Директорът за Африка и Близкия изток в Institute of International Finance Джордж Абед заяви, че при своя връх през 2012 г. притокът от петродолари в ликвидни инвестиции като американски държавни ценни книжа, висококачествени корпоративни облигации и акции е бил за 500 млрд. долара. Следващата година той може да спадне под 100 млрд. долара, ако цените са около 78 долара за барел, смята той.
Това „се прибавя към други тенденции, които изглежда източват ликвидност от глобалната система“, заяви той. Един от ключовите фактори за забяването на притока на петродолари е увеличаващият се добив на петрол в САЩ. Щатите внасят по-малко петрол от преди, което означава по-малко долари пратени зад граница. Някои анализатори смятат, че това може да доведе до спад в ликвидността на долара.
Цифрата от 316 млрд. долара може да е много по-висока, ако другите големи износители на петрол, като Русия, Норвегия, Мексико, Казахстан и Оман, се прибавят към сметката.
Цената на петрола падна заради шистовата революция в САЩ и намаляващото търсене на петрол в Китай. Петролът тип брент поевтиня още миналата седмица след решението на ОПЕК да не намалява производството, за да повиши цените.
Анализаторът в Citigroup Джейсън Шуп заяви, че намаленият приток на петродолари „вероятно ще доведе до по-малко търсене“ на ценни книжа.
Промяната може да окаже влияние, когато цените на заемите за правителства, компании и потребители започнат да се покачват. С повишеното харчене от страна на потребителите и отстъпването на Федералния резерв на САЩ от политиката на количествени облекчения, това може да стане „много по-осезаемо“, заяви той.