Фючърсите на петрола се търгуваха близо до историческо дъно за последните 4 и половина години този петък. Цената им спадна драстично, след като Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) реши да не намалява квотата за производство на петрол.
Цената на лекия суров петрол West Texas Intermediate (WTI) се сви с 10,2%, или 7,54 долара за барел, до 66,15 долара за барел - най-ниската стойност от септември 2009 г.
Търгуваният в Европа сорт брент бе на най-ниските си нива от юли 2010 г., като спадна с 2 долара до 70,45 долара.
Цените на петрола загубиха около 35% от стойностите си от юни насам. Решението на ОПЕК да задържи сегашния таван от 30 млн. барела на ден не може да премахне пренасищането, тикащо цените надолу.
Решението на ОПЕК също така зададе тона за цените на петрола в следващите няколко месеца. Пазарите ще трябва да съвместят търсенето и предлагането сами, вместо да разчитат на петролни производители като ОПЕК да осъществяват промените, предава MarketWatch.
Последните три ценови шока при петрола, които удариха световната икономика за период от 16 години, доведоха до спад в световното търсене на тази суровина. Този път търсенето, макар и по-бавно, все още нараства. „Въпросът е как процесът по наместване на предлагането ще се развие и в какъв времеви период“, заяви в доклад анализаторът в RBC Capital markets Лео Мариани.
Докато производителите на петрол понасят загуби, тъй като ниските цени стесняват постъпленията, потребителите на петрол започват да се възползват.
Ниските цени на петрола са голям плюс за Азия в частност. Докато САЩ стават все по-самодостатъчни благодарение на шистовата революция, а търсенето на петрол в Европа намалява, Азия остава най-големия вносител на петрол в света.
Очаква се вторият най-голям консуматор на петрол в света Китай да се възползва от поне още една година на ниските цени на стоките. Това ще позволи на Пекин повече място за действие и възможност да разхлаби паричната си политика, смята базирания в Сингапур специалист по китайска икономика в Capital Economics Джулиан Еванс-Причард.
Прогнозите на U.S. Energy Information Administration са, че Китай ще се превърне в най-големия нетен вносител на петрол през 2014 г.
Другите големи вносители на петрол в Азия като Индия и Индонезия също ще получат сериозен тласък. Сегашният им дефицит намалява и плащаните от местните правителства субсидии за бензин намаляват.
За Япония ниските цени на петрола са позитивни, но част от въздействието им няма да се усети заради слабата йена.
Междувременно производителите на петрол в Тихоокеанския регион се подготвят за по-тежките времена в бъдеще.
Фискалното състояние на Малайзия е в опасност, тъй като правителството разчита основно на петролния сектор за приходната част. Около 30% от годишния бюджет на островната страна идва от петролния и газовия сектор. Държавната компания за петрол и газ Petroliam Nasional Bhd, или Petronas, е сред основните данъкоплатци.
Спад от средно 10 долара на барел би намалил приходната част бюджета на Малайзия с около 4 млрд. рингит (1,2 млрд. долара), изчислява RHB Research Institute.
Австралийското правителство също разчита на повишаване на износа на енергийни ресурси и масивни инвестиции в петролната и газовата история. Целта на правителството е да омекоти удара от резкия спад в цените на минералите. Бурно развиващият се сектор за втечнен природен газ продава огромни количества от горивото на свързани с петрола цени.
Спадът при петрола доведе до сериозно разпродаване на енергийни акции. Това удари по силно зависимия от ресурсите австралийски капиталов пазар този петък. Въпреки това някои индустриални сегменти, като транспортните услуги и авиолиниите може да спечелят от цените на петрола.
*Актуализирано в 20.45 часа
20:41 | 10.09.22 г.