Спадът на цените на петрола може да продължи около година, но той ще бъде временен, тъй като ръстът на броя на населението ще увеличи потреблението и ще поддържа цените в дългосрочен план, заяви висшестоящ представител на петролната индустрия, цитиран от Financial Times.
Коментарът на Мохамед ал-Мади, изпълнителен директор на саудитския държавно контролиран производител на нефтопродукти SABIC, идва на фона на нарастващите призиви към зависимите от петрола държави в региона на Персийския залив да намалят публичните си разходи и да се концентрират върху реформирането на икономиките си.
На среща на Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Кувейт през уикенда финансовият министър на страната домакин Анас ал-Салех заяви, че износителите на петрол трябва да предприемат всеобхватни икономически реформи, включително и реформиране на липсата на равновесие в публичните финанси. За да бъде изпълнена тази цел, страните трябва да увеличат усилията си към диверсифициране от петрола, посочи той.
Призивите за диверсификация от въглеводородните горива не са нещо ново, но бързото падане на цените на петрола постави темата на преден план в региона на Персийския залив. В петък суровият петрол сорт брент затвори търговията на борсата при 86,05 долара за барел. В понеделник пък американският суров петрол West Texas Intermediate (WTI) поевтиня под 80 долара за барел за първи път в последните 38 месеца след новината, че Goldman Sachs е понижил прогнозите си за цените на петрола през следващата година.
По-продължителен период на ниските цени на петрола може да принуди членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да вземат по-големи заеми или да прибегнат до средствата в държавните инвестиционни фондове, за да могат да изпълнят държавните си бюджети.
Кувейт заяви, че намалява субсидиите за горива с цел да облекчи натиска върху бюджета си, като досега една четвърт от разходите на страната отиват за субсидии. Оман също обмисля съкращаване на горивните субсидии.
Орязването на дългогодишни привилегии като евтини гориво и комунални услуги обаче заплашва да има политически последици за монархиите в Залива, чието управление от десетилетия се крепи на щедрата държавна подкрепа за гражданите.
Напрежението, породено от продемократичните движения в арабските страни през 2011 г., които преминаха през повечето от монархиите в региона, подтикна няколко правителства да поемат ангажименти за големи инвестиционни проекти и за повече разходи за социална политика. Сега повечето правителства в региона могат да финансират мащабни програми в краткосрочен план, след като натрупаха финансови излишъци през последното десетилетие, когато цените на петрола бяха високи.
„Значителните фискални буфери, натрупани в повечето страни през изминалото десетилетие, ще позволят на правителствата да поддържат планираните си разходи в краткосрочен план“, заяви управителният директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард на срещата в Кувейт.
Спад на цените на петрола с 25 долара обаче би намалил правителствените приходи на тези държави с еквивалента на 8 процентни пункта от брутния им вътрешен продукт (БВП), отчете Лагард. Призовавайки производителите на петрол от региона да се изправят срещу проблема сега, шефът на МВФ предупреди от нуждата от фискална консолидация в средносрочен план. Тя също така изтъкна нуждата да бъде насърчена заетостта в частния сектор.
15:05 | 12.09.22 г.