Нараства напрежението в рамките на ОПЕК относно това коя страна-членка на организацията на износителките на петрол ще трябва да намали производството си, за да се осигури капацитет за подновения износ от Ирак и евентуално от Иран, ако санкциите срещу последната бъдат вдигнати, съобщава Wall Street Journal.
Не се очаква да бъде взето решение на срещата на картела идната сряда във Виена. Групата на 12-те най-големи износителки, макар и отдавна раздирана от противоречия, запазва производствения си таван от 30 млн. барела дневно от декември 2011 г.
ОПЕК очаква търсенето за нейния петрол да намалее с 300 хил. барела на ден през следващата година и някои членки настояват за свиване на производството. Членовете ще трябва да решат дали да ограничат обемите още през първата половина на 2014 г. при риска краткосрочното глобално предлагане да достигне нива, при които цената спада, споделят от организацията.
ОПЕК произвежда над една трета от петрола в света, но способността й да влияе на цените напоследък бе подкопана от ръста на производството извън картела, включително бума на шистов петрол в САЩ. Ирак също прави стъпки към драматично повишаване на производството си, след като то бе ограничено от санкциите след ерата на Садам Хюсеин и американската инвазия. Страната е на път да постигне среден обем от 3 млн. барела дневно през тази година – най-високото ниво от поне 20 години.
Иранското ядрено споразумение със Запада отпреди седмица добави неяснота по въпроса дали на страната в крайна сметка ще бъде позволено да повиши износа на петрол. Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на известно облекчаване на международните санкции, които свиха износа му на петрол с 1,5 млн. барела до 715 хил. на ден.
Сделката не разрешава допълнителен ирански износ, но се ангажира с временно преустановяване на налагането на нови ограничения в рамките на шест месеца. В момента Иран произвежда малко под разрешеното количество. Според представител на ОПЕК вероятно страните от Персийския залив ще трябва да свият обемите си, като организацията е разделена по въпроса кой конкретно трябва да свие производството. Възможно е това да са Саудитска Арабия, Кувейт или Обединените арабски емирства, които отговарят за повече от половината обем на картела. Световните цени на петрола първоначално спаднаха след новината за ядреното споразумение с Иран, но впоследствие се възстановиха. Седмицата приключи на цена от 110,11 долара за барел Брент и 92,72 долара за американския суров петрол. Ако дипломатическият прогрес в разговорите с Иран продължи в идните месеци, търговците може да очакват допълнително облекчаване на санкциите и понижавана на цените на петрола. Според Bank of America Merrill Lynch пълно възстановяване на иранския износ може да свали цените с 10 долара за барел до под 100 долара – ниво, под което много членки на ОПЕК, включително Иран, ще имат нужда да балансират бюджетите си.
Отношенията между Иран и САЩ ще се подобряват постепенно, коментира иранският държавен глава Хасан Рохани. Още по темата вижте от видео файла.
23:27 | 11.09.22 г.