Инфлацията в Русия може да се върне към ускоряване на темпото до 15% годишно при рязък спад на цената на петрола в световен мащаб, като се вземе предвид получилата се структура на платежния баланс и високият дял на вноса на стоки и услуги в страната, заяви бившият руски министър на финансите и председател на Комисията за граждански инициативи Алексей Кудрин, цитиран от агенция Прайм.
През миналата година потребителските цени в Русия се повишиха с 6,6%, а прогнозите за настоящата са за забавяне до 5-6%.
„Инфлацията може да се върне за година или две до нивото 15% и нагоре при понижаване на цената на петрола“, каза Кудрин.
Той припомни, че през последните години темпото на нарастване на вноса съществено изпреварва динамиката на брутния вътрешен продукт и отразява тенденция към укрепване на националната валута.
„Основната причина за увеличаването на вноса в Русия са високите цени на петрола и опитът да бъдат изразходвани получените от продажбите му средства в страната. Използването на приходите от петрола и природния газ за инвестиране в икономиката облекчава вносителите при покупката на валута и спомага за повишаването на вноса, като същевременно расте и броят на вносителите. Външните фактори, свързани с цената на петрола и обема на износа на петрол, и през тази година остават основни за Русия, но не само за бюджета ѝ, а и за цялата икономика. Тъй като тези средства попадат на пазара, укрепването на валутата увеличава вноса“, посочи бившият руски финансов министър.
През 2012 г. вносът на стоки и услуги в Русия е нараснал според предварителните оценки до 443 млрд. долара, докато през 2000 г. бе 61 млрд. долара. „Това темпо на нарастване на вноса значително надхвърля реалните обеми на нуждите, свързани с ръста на БВП и ръста на инвестициите. Ръстът на БВП и инвестициите, разбира се, стимулира вноса, но в по-малка степен, отколкото се случва у нас сега“, отбеляза Кудрин.
Той припомни, че бързият ръст на цената на петрола през първото десетилетие на века е довел до силно укрепване на рублата въпреки опитите на руската централна банка да сдържа този процес, а към това се е прибавило и запазването на инфлацията на достатъчно високо ниво.
„Централната банка през цялото време маневрираше между тези две задачи: съвсем слабо да сдържа укрепването и да не допусне висока инфлация, да запази постепенното ѝ забавяне. Вследствие на това не бе решен напълно нито единият, нито другият проблем, но бяха смекчени и двата“, обясни бившият финансов министър.