Въглищата изглежда ще конкурират петрола като най-голям източник на енергия през следващите 5 години, при това с евентуални катастрофални последици за климата, сочи докладът на Международната агенция по енергетика за средносрочните прогнози за пазара на въглища, цитиран от изданието EurActiv.
Един от най-големите фактори за нарасналата употреба на въглища в световен мащаб се оказва огромният ръст на потребление на природен газ, сочи изследването.
Дори в страни и региони, където са въведени цели за намаляване на въглеродните емисии, е регистрирано нараснало потребление, като изключение са само САЩ, тъй като природният газ замества въглищата. Свитото потребление на въглища в САЩ обаче доведе до спад в цената им в световен мащаб, което ги направи по-привлекателни дори в Европа, където има изисквания употребата им да намалява, като за целта е въведена система за търговия с въглеродни емисии.
„Делът на въглищата в световния енергиен микс продължава да нараства година след година и ако не бъдат предприети промени в настоящите политики, те ще задминат петрола в рамките на едно десетилетие“, заяви Мария ван дер Хувен, изпълнителен директор на МАЕ.
Въглища се откриват в почти всички региони на света за разлика от конвенционалните петрол и природен газ и могат да бъдат добивани относително лесно. Вследствие на това през последното десетилетие въглищата са осигурили почти половината от ръста на енергоносителите в световен мащаб.
Според МАЕ търсенето от Китай и Индия ще движи световното потребление през следващите 5 години, като Индия е на път за задмине САЩ като втори най-голям потребител в света.
Китай е на първо място сред вносителите на въглища, а най-голям износител в момента е Индонезия, която временно задмина Австралия.
Средносрочната прогноза на МАЕ сочи, че светът ще изгаря средно с по 1,2 млрд. тона повече всяка година до 2017 г. в сравнение с днешните нива, а това представлява годишното потребление в САЩ и Русия, взети заедно.
Предвиждането е до 2017 г. потреблението да достигне 4,3 млрд. тона петролен еквивалент, докато при самия петрол то ще е 4,4 млрд. тона.
Тъй като отделят най-много въглеродни емисии в сравнение с всяко друго изкопаемо гориво, въглищата са с огромен принос за климатичните промени, особено когато изгарят в стари и неефективни електростанции. Когато те не са оборудвани със специални пречиствателни съоръжения за отделяне на химикали, въглищата изхвърлят и серни газове, които са основна причина за киселинните дъждове, както и други замърсители като живак и сажди.
Ван дер Хувен смята, че без високите цени за въглеродни емисии, които ограничават ръста в потреблението и облагодетелстват по-чисти технологии като производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, само конкуренцията на по-евтиния природен газ може реално да понижи търсенето на въглища. Това се случи в САЩ благодарение на увеличените добиви на шистов газ през последните 5 години.
„Американският опит предполага, че един по-ефективен газов пазар, характерен с гъвкаво ценообразуване и подхранван от местни неконвенционални ресурси, добивани в значителни количества, могат да ограничат употребата на въглища, емисиите въглероден двуокис и сметките на потребителите за електричество, без да нанасят вреди на енергийната сигурност. Европа, Китай и останалите региони могат да си вземат бележка“, убедена е Ван дер Хувен.
Тя открои и още един фактор, пораждащ опасения по отношение на климатичните промени – бавното развитие на технологията за улавяне и съхранение на въглеводородни емисии под земята.
„Технологиите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии не напредват в очакваната степен, което означава, че емисиите въглероден двуокис ще продължат да се увеличават съществено. Без напредък при тези технологии и ако останалите страни не успеят да повторят американския опит и да понижат търсенето на въглища, се очертава риск от евентуална бурна ответна реакция от страна на политиката по отношение на климата спрямо въглищата“, подчерта изпълнителният директор на МАЕ.
Ако пък не настъпи подобна реакция, светът ще бъде изправен пред вероятността от нараснал риск за климатични промени вследствие на неконтролируемото потребление на изкопаемото гориво с най-високи въглеродни емисии.