Френският президент Франсоа Оланд затръшна вратата пред възможността да бъдат проучени находищата от шистов газ в страната, съобщи FT.
Оланд каза днес, че е отхвърлил седем заявления за проучване и добив на шистов газ заради високия риск за здравето на населението и околната среда.
В последните седмици премиерът на Франция Жан-Марк Еро даваше знаци, че е по-отворен към бизнеса във връзка със сондажите за шистов газ, отбелязва изданието. Това породи спекулациите, че френското правителство може и да преразгледа забраната за проучване и добив на шистов газ чрез хидравлично разбиване (фракинг), която беше приета от кабинета на Никола Саркози.
На национална конференция за опазването на околната среда Франсоа Оланд обаче твърдо заяви: “Що се отнася изследването и експлоатирането на неконвенционални въглеводороди, това ще бъде политиката ми през целия ми мандат”.
Бизнесът обаче очакваше френският кабинет да обяви създаването на специална комисия, която да проучи възможностите за експериментални сондажи за шистов газ и в последствие да вземе решение за вдигане на забраната за проучване и добив.
Френският президент потвърди и предизборното си обещание да намали зависимостта на страната от ядрената енергетика. В момента 75% от производството на електроенергия във Франция се дължи на ядрените мощности, а целта на Оланд е производството на енергия от атомните централи да се свие до 50% от общото производство към 2025 г.
Позицията на Франсоа Оланд по въпросите за сондажите за шистов газ и ядрената енергетика поражда редица опасения в енергийния бизнес. От бранша смятат, че заради политиката на президента сравнително ниските разходи за енергия във Франция са в риск.
Според оценки на американското енергийно министерство Франция разполага с около 5 трлн. куб. м запаси от шистов газ. Ако данните се окажат верни, това би могло да даде сериозен тласък на френската икономика, смятат от MEDEF, френската асоциация на работодателите.
Организацията призовава за по-задълбочено проучване на ефектите от фракинга, както и за разработване на нови технологии за добив на шистов газ.
Франсоа Оланд обаче иска да превърне в най-екологично ориентираната страна в Европа и дори смята да предложи на европейските власти да приемат цел до 2030 г. вредните емисии да бъдат намалени с 40% спрямо нивата им от 1990 г., а към 2040 г. – с 40%.
Преди дни Европейската комисия съобщи, че разработването на шистовите находища може да компенсира част от доставките на конвенционално синьо гориво, но това няма да намали зависимостта на Европа от вноса на природен газ, предаде Ройтерс.
В доклада на ЕК се посочва, че “шистовата революция”, която в момента се осъществява в САЩ, е малко вероятно да се осъществи и в Европа заради опасенията за околната среда, различните законодателства в държавите-членки на Евросъюза и собствеността на земята.