Централните банки, които през 2010 г. се превърнаха в нетни купувачи на злато за първи път от десетилетия, вероятно ще запазят натрупаните резерви дори ако им се наложи да набират допълнителни средства, за да противодействат на ескалиращата дълговата криза, прогнозира Morgan Stanley, предава Bloomberg.
„Ако златото бъде продадено, връщане назад няма. Да се изкупува обратно злато ще е страшно скъпо“, казва Питър Ричърдсън, главен икономист на Morgan Stanley Australia Ltd. “Те по-скоро биха използвали поскъпващото злато като гаранция, отколкото за погасяване на дългове“.
Тази седмица златото поскъпна до нови рекордни нива, след като все по-голямата дългова тежест и обезценяващите се валути принудиха инвеститорите да потърсят убежище.
Централните банки са основните инвеститори в злато. От началото на годината сред страните, увеличили златните си резерви, се нареждат Тайланд, Южна Корея, Казахстан, Мексико и Русия. В условията на дългова криза златото се превърна във „валутата на света“, коментира икономистът Дейвид Гартмън.
„Дълговата криза ще се задълбочава на фона на фискалните икономии “, казва Ричардсън. „Нарастващите рискове ще принудят банките по-скоро да пазят златните си резерви, отколкото да търгуват с тях“.
Златото с непосредствена доставка, което е поскъпнало с 29,5% от началото на годината, във вторник достигна рекордните 1913,5 долара за тройунция. До края на годината металът може да достигне 2000 долара, прогнозират анализатори, участвали в проучване на Bloomberg.
Нарастващо недоверие към валутите
“Централните банки в Европа няма да продават златото си. Въпреки че това е начин за набиране на средства, тези средства няма да са достатъчни за разрешаване на дълговата криза“, казва Дуан Шихуа, директор корпоративни услуги на Haitong Futures Co., най-голямата брокерска къща в Китай. „Между другото, никоя от централните банки не вярва в собствената си валута“, допълва той.
За първи път от две десетилетия през 2010 г., централните банки се превърнаха в нетни купувачи на злато, като придобиха 87 метрични тона. Сред купувачите бяха дори страни като Боливия и Мавриций.
През второто тримесечие на 2011 г. Количествата, закупени от централните банки и правителствените институции, нараснаха близо 5 пъти до 69,4 тона, с което придобитото през първата половина на годината злато достигна 192,3 тона, разкриват публикувани миналата седмица данни на Световния златен съвет.
Централните банки ще останат нетни купувачи на злато до края на годината, прогнозира институцията.
През последните месеци централните банки са „активни купувачи“ на злато, казва Едел Тъли, анализатор на UBS AG. Те обаче трябва да купуват и платина, тъй като интересът към златото повиши цената му значително, се казва в изследване на Citigroup Inc.
Въпреки дълговата криза в Европа еврото е поскъпнало спрямо валутите на 14 от 16-те основни търговки партньори на еврозоната, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава да изкупува облигации на изпитващи затруднения страни от еврозоната.
През август 2009 г. централните банки в Европа договориха трети 5-годишен таван на продажбата на злато. ЕЦБ и 18 други централни банки се съгласиха да не продават заедно повече от 400 тона злато на година до края 2014 г. Златните резерви на Германия, Италия, Франция, Холандия, ЕЦБ, Португалия, Испания и Австрия са сред 20-те най-големи в света.
Интересен е фактът, че от миналата година злато продава единствено Международният валутен фонд (МВФ), отбелязва Ричардсън.
В опит да балансира финансите си и да предостави ниско лихвени заеми на бедни страни, между октомври 2009 г. и декември 2010 г. фондът е продал 403,3 тона злато. Повече от половината от това количество е придобито от централните банки.
Корейската централна банка, която преди месец закупи 25 тона, посочва, че „златните резерви понижават инвестиционните рискове“.
19:54 | 13.09.22 г.