fallback

Сянката на високата инфлация отново надвисва над пазара на храни

Поскъпването на основни за хранително-вкусовата и шивашката промишленост производствени суровини създава главоблъсканица за компаниите от сектора

11:14 | 08.12.10 г.
Автор - снимка
Създател

Опасността високата инфлация при хранителните продукти и облеклото да се завърне с пълна сила става все по-реална, пише Financial Times. Признаците за това са много - недостигът на хляб доведе до бунтове в Мозамбик, 60-процентната инфлация при зеленчуците накара Пекин да въведе ценови контрол, докато в Южна Корея правителството намали наскоро митата за внос на зеле.

В същото време редица големи западни производители на храни и облекло предупреждават за инфлация от 5 до 8% през следващата година. Пшеницата е поскъпнала с над 60% през последните шест месеца, а цената на памука се е вдигнала с почти три четвърти през същия период. Ечемикът, който се използва за производството на бира, варира в широк ценови интервал през последните пет години - от под 100 до 300 евро на тон.

Това загатва, че ерата на вечно намаляващите цени на потребителските стоки е свършила. Намаляването на цените на храните и дрехите през последните години стана възможно до голяма степен благодарение на израстването на Китай като огромен индустриален колос, който произвежда все по-евтини потребителски стоки. Сега обаче потребителите трябва да свикнат да плащат повече за ризата на гърба си и за хляба на трапезата, коментират от изданието.

Това означава по-малко зърнена закуска в опаковките и повече найлон в дрехите, за сметка на памука. Другата възможност е потребителските компании от хранително-вкусовата промишленост и шивашкия сектор да се примирят с по-малък дял на печалбата от своите продажби.

Инвеститорите в тези два сектора вече започват да се подготвят за по-голяма консолидация и по-малка доходност. Междувременно централните банки трябва да намерят отговор на въпроса как да променят паричната си политика, за да успокоят инфлацията, но без да навредят на растежа на икономиката в момент, в който правителствата налагат държавни икономии.

Основната главоблъсканица за компаниите е как да се справят с по-високите цени на производствените ресурси, като същевременно запазят и дори увеличат своята печалба, без да отблъснат с по-високите си цени потребителите. При големи потребителски компании, като швейцарската Nestlе и британската Unilever, разходите за производствени суровини, включително за опаковане, се равняват на около една трета от продажбите.

Според анализатори на Morgan Stanley поскъпването на редица борсово търгувани стоки и суровини ще повиши разходите, а съответно и цените на продуктите им, с около 5-6% през следващата година.

Някои компании коментират, че нестабилността на цените на производствените суровини е неделима част от тяхната индустрия, като понякога представлява заплаха, а понякога им дава възможност за по-голяма печалба.

Други обаче се опасяват, че високата инфлация на пазара на селскостопански стоки е следствие от по-ниския добив и безпрецедентното нарастване на търсенето от Азия. Според Пиел Сигисмонди, който е главен мениджър на веригата на доставки на Unilever, светът губи обработваема земя в размер на над 64 хил. кв. км всяка година. Той посочва, че това е земята, която се използва за производството на биогорива, вместо за хранителни продукти, докато изменението на климата уврежда още повече горния почвен слой.

„Земеделските производители ще трябва да произвеждат все повече храни с все по-малко земя“, допълва той.

От Morgan Stanley са на същото мнение и посочват, че в дългосрочен план цените на селскостопанските стоки ще вървят само нагоре. Техните аргументи: увеличаващо се население, потребители, които са все по-загрижени за здравословни продукти, в комбинация с намаляваща обработваема земя. Анализаторите на инвестиционната банка смятат, че компаниите от хранително-вкусовата промишленост ще трябва да оптимизират своите разходи, за да се справят с нарастващите цени на производствените ресурси.

Производителите могат да прибегнат до няколко промени, с които да се защитят от евентуалния ръст на цените на селскостопанските продукти в дългосрочен план. Хеджирането или предварителната покупка на необходимите суровини е единият вариант, а намаляването на разходите и трансформирането на продуктите е друг. Когато е възможно суровина, използвана при производството, може да се замени с нейна по-евтина алтернатива. В крайна сметка по-високите разходи могат да се прехвърлят на главните клиенти на производителите на храни и облекло, с други думи – на търговците на дребно.

Каквото и да направят обаче някои от ефектите неизбежно ще се усетят и от потребителите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:37 | 14.09.22 г.
fallback