fallback

ОПЕК на 50 години – нови предизвикателства пред картела

Перспективата за увеличаване на добива на нефт от Ирак е най-голямото предизвикателство пред ОПЕК за следващите две десетилетия

14:29 | 14.09.10 г.
Автор - снимка
Създател

Празнувайки 50-тия си рожден ден, нефтеният картел ОПЕК може да се поздрави с успеха си през последната година – въпреки най-тежката икономическа криза от Голямата депресия и резкия спад на търсенето на петрол цената на черното злато успешно е закотвена на 75 долара за барел, пише Financial Times.

Половин век след основаването си на 14-ти септември 1960 г. в Багдад Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК) продължава да се придържа към основната си цел: „Стабилизацията на цените на международните петролни пазари и елиминиране на вредни и ненужни флуктуации“.

Въпреки че икономическото възстановяване в известна степен също оказва влияние за стабилизирането на цената на петрола, картелът пое основната тежест, като съкрати производството си с 3 млн. барела на ден – консумацията на Франция и Италия взети заедно. Мащабът и скоростта на ограничаването на производството отразяват ключова промяна в политиката на организацията.

Предишни опити на картела да стабилизира цените при не толкова сложни ситуации, като например азиатската финансова криза от 1998 г., се проваляха, защото организацията беше разкъсвана от вътрешни борби. Сега ОПЕК се опитва да избягва политиката и все повече се превръща в ефективна и прагматично настроена група, фокусирана единствено върху петролната икономика.

Все пак пред ОПЕК има няколко предизвикателства, от справянето с които ще зависи дали сегашният успех ще продължи, или неефективността от 90-те години ще се завърне. За управлението си през последните 15 години ОПЕК разчиташе на твърдата ръка на саудитския петролен министър Али Наими, който обаче се очаква скоро да се пенсионира. ОПЕК ще има нужда от ново неформално ръководство и това увеличава вероятността за грешки.

Увеличаващата се вътрешна консумация, и по-специално в страните от Персийския залив, е належащ проблем, с който организацията трябва да се справи. Според Международната енергийна агенция консумацията на петрол в Близкия изток за периода 2000 г. - 2010 г. се е увеличила с 2 млн. барела на ден, отбелязвайки втория най-бърз ръст в света след Китай, а това, от своя страна, ограничава количествата за износ.

Дипломацията на ОПЕК е друг проблем. Фокусът на картела, който се отдалечава все повече от Брюксел и Вашингтон, вероятно ще продължи да се премества към Китай, Индия и други развиващи се страни. Петролният клуб ще трябва да изгради връзки с новите потребители, заменяйки сигурността на доставките със сигурността на търсенето. Споразумения за цени около сегашните нива от 75 долара и за инвестиции в рафинерии ще са ключови за дългосрочния устойчив ръст на потреблението на петрол в развиващите се страни.

Нуждата от нова политика се обуславя и от факта, че светът става все по-зависим от ОПЕК. Американското енергийно министерство прогнозира, че новите доставки на петрол до 2030 г. ще бъдат осъществени почти изцяло от ОПЕК

Въпреки това клубът се сблъсква с трудности при задоволяването на нарастващото търсене. С изчерпването на сега съществуващите залежи повечето ОПЕК страни ще са принудени да експлоатират все по-трудно достъпни нефтени находища. Опитите на Либия да сондира в крайбрежния шелф на Средиземно море или на Венецуела в Ориноко са примери за това.

Всички опасения около задоволяването на световния петролен глад през следващото десетилетие могат обаче да се окажат необосновани заради една неизвестна – Ирак.

Перспективата за увеличаване на добива на нефт от тази страна е най-голямото предизвикателство пред ОПЕК за следващите две десетилетия. По ирония на съдбата страната, в чиято столица е основана организацията, се превръща в най-сериозната й заплаха. Багдад планира мащабно увеличение на производството до около 10 млн. барела на ден през 2020 г. от 2,5 млн. барела на ден сега. Размерът на тази допълнителна продукция сам по себе си е зашеметяващ и ако глобалната икономика отново се забави, а с това и ръстът на търсене на петрол, страните от ОПЕК ще трябва да ограничат своето производство, за да отстъпят място за Ирак.

ОПЕК ще трябва да се справи и с конкуренцията от новите енергийни източници, както и да обърне внимание на проблемите, свързани с глобалното затопляне. Светът става все по-зависим от природния газ (особено ако говорим за генериране на електричество) и все по-малко зависим от нефта. В същото време биогоривата започват да навлизат на пазара, а други енергийни източници от въглищата до ядрените централи преживяват ренесанс. Като цяло светът употребява по-малко фосилни горива в опит да ограничи емисиите парникови газове, отделяни в атмосферата. ОПЕК трябва да се адаптира към тези пазарни тенденции, а не да се опитва да им се противопоставя, посочва Financial Times.

Коментарът на Иън Скийт, който дълги години е бил директор международни отношения в Shell, звучи толкова актуално днес, както и преди 25 години, когато е публикуван в Cambridge Energy Studies: "Тъй като не можем да виждаме в бъдещето, не знаем какво ще се случи. Това, което е сигурно, обаче е, че международната търговия с нефт ще продължи, основните доставчици ще останат страните от ОПЕК, а Саудитска Арабия ще остане основният регулатор на цената на петрола“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:42 | 06.09.22 г.
fallback