fallback

Време е за регулация на волатилните пазари на храни

Стоковите пазари останаха встрани от регулаторните финансови реформи и са много уязвими на спекулации

13:07 | 10.08.10 г.
Автор - снимка
Създател

При сегашните екстремни увеличения на цените на пшеницата светът е изложен на опасност от поредна криза с цените на хранителните стоки през тази година, пише Financial Times.

Дори и случващото се в момента да не прерасне в глобална криза, както през 2007-08 г., то остава ярък сигнал за опасното състояние на световния пазар на храни.

Някои поуки бяха извлечени през 2008 г, когато недостигът и рекордните ценови нива на редица основни селскостопански стоки от царевица до ориз предизвикаха граждански размирици от Бангладеш до Хаити. В действителност обаче твърде малко е било направено оттогава досега, за да се предотвратят подобни кризи в бъдеще, пише Хоаким фон Браун, автор на анализа. Той е директор на Центъра за изследване на развитието към Университета в Бон и бивш генерален директор на Международния институт за изследване на политиките в областта на храните.

Според него неправилното функциониране на световните пазари на зърно е пренебрегнато през 2008 г. и този провал си проличава сега в търговията с пшеница.

Международните цени на храните днес са резултат от взаимодействието на три фактора: очакванията за бъдещото търсене и предлагане, ролята на спекулантите на пазарите за суровини, която се увеличава, и значението на цените на хранителните стоки за политическата стабилност в определени страни.

В резултат на последните два фактора бедните страни и тези с по-ниски доходи всъщност са станали по-уязвими на кризи на пазара на храни, отколкото през 2007-08 г.

Рязкото увеличение на международната цена на пшеницата през последната седмица дойде с намалените очаквания за реколтите в Русия, Украйна и някои райони в Западна Европа. Решението на Русия да спре износа на пшеница след това допълнително повиши риска от рязък ценови скок и подкопа доверието в търговията с храни.

Дори и малък спад в очакваната реколта от пшеница в световен мащаб от порядъка на около 3% до 4% може да предизвика големи колебания на цените.

Поуките от кризата с цените на храните от 2008 г.

Кризата на пазарите на храни през 2008 г. е последствие от трайното пренебрегване на инвестициите в селското стопанство в развиващите се страни, както и от лошо обмислените политики за субсидиране на земеделието в индустриализираните страни.

Комбинацията от неблагоприятен климат по това време и задълбочаването на погрешните политики, като наложените забрани за износ, презапасяването със стоки от страна на вносителите и липсата на добро регламентиране на търговията с хранителни стоки, влошиха нещата.

Освен това определянето на цените на основните международни стокови борси е значително повлияно от спекулациите, които повишиха нивата си. Така се засили преплетеността не само между хранителните и енергийни пазари, но и финансовите пазари.

Все повече индикации се появяват, че голяма част от финансовия капитал се измества от спекулациите с жилищно строителство и сложни деривати върху търговията със стоки, включително и храни. Въпреки че финансовите пазари бяха наскоро регулирани за ограничаване на прекомерните спекулации, стоковите пазари останаха до голяма степен встрани от регулаторните реформи и са уязвими на спекулации.

Кризата с цените на храните не е от голямо значение за сравнително богатите страни, но за останалите 3 млрд. души тя е равносилна на бедствие и би имала ужасяващи дългосрочни последици за здравето, най-вече след като броят на гладуващите хора се увеличи на фона на икономическата рецесия.

За да не се повторят размириците от 2008 г., е крайно време регулаторните органи да вземат мерки, за да не последва ново 100-процентно увеличение в цените на някои селскостопански стоки, както преди две години.

Решението на проблема

Нестабилността на цените на храните трябва да се реши на глобално равнище. От съществено значение е да се осигури отворена търговия и прозрачни, подходящо регулирани пазарни институции. Прекомерните спекулации с хранителните продукти трябва да бъдат ограничени, като за тази цел се регулират стриктно и се облагат по-сурово.

Цялостното изключване на храните от спекулативните фючърсни пазари би било погрешно, тъй като тези дейности също играят своята роля за баланса на пазарите. За постигането му е важно да се осигури също надеждна информация за международните зърнени резерви.

Подобреното функциониране на пазарите трябва да бъде съпроводено от по-големи публични вложения в земеделието. Китай, Индия, Бразилия и някои страни от Африка се справят добре с това след случилото се през 2008 г., докато някои корпоративни и инвестиционни фондове вече обръщат повече внимание на земеделските земи.

В международен план наличието на координирани политики ще гарантира, че инвестициите в земеделие са стабилни и устойчиви. Разходите за проучвания в земеделието и за развитие на сектора са сред най-ефективите инвестиции за увеличаване на растежа и намаляване на бедността. Инициативите в тази посока обаче са крайно недостатъчни на този етап.

На последно място, трябва да се създаде глобална политика в областта на земеделието и храните. При сегашната система липсва отчетност, ефективност и иновации. Ето защо храните и храненето трябва да са на челно място в програмата на групата на Г-20 и на конференцията на ООН, посветена на целите на хилядолетието.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:50 | 11.09.22 г.
fallback