Капризите на времето правят пшеницата опасна за спекулантите

Резките промени на времето в Европа предизвикват ръст в цената на пшеницата, което кара мнозина спекуланти да бягат от залозите си за спад на котировките. Не са малко обаче и онези, които очакват недостиг на пшеница и изкупуват фючърси, което прави ценовите движения още по-резки.

За последните 19 дни на борсата в Чикаго пшеницата е повишила цената си с над 40 на сто. Основна причина за поскъпването от последните седмици са капризите на времето. Студената и дъждовна пролет бе последвана от горещо лято, пише в свой анализ немският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung.

На борсата в Париж пък тон пшеница струва 186 евро – с 55% повече, отколкото през април. Само от края на юни хранителната суровина е поскъпнала с над 33 на сто, за да достигне най-високата си цена от август 2008 година насам.

По всичко личи, че краткосрочният тренд остава възходящ. Дори да е така обаче, преди да бъдем напълно сигурни в това, си заслужава да се вгледаме в причините за поскъпването на пшеницата. Поглед към САЩ показва, че основната причина за ръста на котировките е затварянето на къси позиции, с които доскоро се е спекулирало по посока спад в цената на пшеницата.

Причината за затварянето на тези къси позиции пък идва поради факта, че спекулантите явно са били изненадани от времето в Европа.

В момент, когато в Западна Европа и Русия пшеницата започна да зрее, се появи гореща вълна, която доведе до изсушаване на насажденията. В същото време Южна Европа бе наводнена от проливни дъждове, които пък унищожиха голяма част от реколтата. На този фон условията в САЩ и Китай обаче остават доста добри.

Заради капризите на времето американското министерство на земеделието понижи прогнозата си за глобалната реколта със 7,5 млн. тона до 661 млн. тона. Очакванията са по-слаби резултати да се постигнат в страните от бившия Съветски съюз, Европейския съюз, Турция и Индия.

Срещу тези 661 млн. тона стои световно потребление от 667 млн. тона, изчисляват от министерството. Поради тази причина се очаква спад на световните запаси с 6 млн. тона до 187 млн. тона, или 28% от световното потребление.

Поглед назад в историята показва, че това ниво е доста комфортно, тъй като се е стигало и до доста по-сериозно намаляване на запасите.

Затова спекулантите трябва да внимават, тъй като спекулативният ръст вече няма да може да запази толкова силна инерция, поне в краткосрочен план, завършва материалът на вестника.