Вече няколко седмици няколко организации събират подписи и подкрепа за своята инициатива за данъчна справедливост с две прости искания – въвеждане на необлагаем мининум за първите 460 лева от трудовия доход, както и диференцирано ДДС за някои стоки от първа необходимост2 .
В своята същност две меки искания, които под една или друга форма са приложени във всички страни от Европейския съюз – към които се надявамe скоро да се доближим. Две искания, които също така отразяват повика на времето, след като бурната 2016 г., както и тенденциите от последните години породиха множество въпроси за това какво е честно и дали всички печелят от икономическия растеж3. Вместо предложението да породи обаче задълбочени и смислени разговори, като например какви трябва да са насоките на икономическата политика в България в крачка с модерните световни тенденции, както и за това в какво общество искаме да живеем, то изведнъж се появиха голям брой агресивни реакции, които изглеждат необосновани и звучат сякаш не от това десетилетие. И обвинения, че такива искания били нахални и популистки.
Но нека оставим реториката настрана. Тезата да се отърсим от идеята за справедливост показва един догматизъм, който противоречи на рационалната логика, на аргументирания анализ – с други думи не е нито научна, нито умна. Налага се идеята, че справедливостта – в този случай нейното измерение е разпределението на доходите – е само някаква морална величина, която няма общо с икономическите процеси или дори им пречи. Идеята, че разпределението на доходите е от второстепенно значение, обаче, звучи ретро през 2017-та и не отговаря на реалните дебати на времето или пък показва нарочното им отбягване. Не е нужно да целим пълно равенство, което би навредило на мотивацията, за да признаем, че прекомерните нива на неравенство и липсата на социална мобилност могат да са вредни за обществото и за икономиката. Такова разбиране беше модерно през 80-те и 90-те години, но през 2017-а звучи твърде остаряло.
Истина е, че дълго време разпределението на доходите и на богатството беше тема игнорирана в макроикономиката. Най-вероятно това е заради допускането, че разпределението няма голямо значение за крайните макро резултати и че теорията на просмукването (на икономическия растеж) е правилният подход в икономическата политика. Тези виждания бяха грешни и кризата разби и двете твърдения.
Икономическите неравенства представляват определящото предизвикателство на нашето време, за една развита икономика и за една демокрация.
В прекалено много страни, икономическият растеж не успя да повдигне малките лодки (както беше предсказано от теорията) – докато огромните яхти яздеха вълните и се наслаждаваха на вятъра в тяхна полза. В прекалено много случаи, бедните и средната класа стигат до заключението, че усърдната работа и решимостта не са достатъчни за да ги задържат на повърхността. Затова и основното послание днес е, че намаляването на прекалените неравенства – като помогнем на малките лодки – не е само морално и политически коректно, но е и икономически ефикасно.
Ако горните редове ви изглеждат популистки, защото някой някъде във Фейсбук ви е казал така, то най-вероятно четете грешните хора. Първите изречения са от обръщението на вицепрезидента на Европейската централна банка Витор Констанцио на Годишния конгрес на Европейската Икономическа Асоциация в Лисабон през август тази година4. Втората част е от визитата на Барак Обама в Атина в края на 2016, последната му реч в чужбина5. А последният абзац е от реч на Кристин Лагард, изпълнителен директор на МВФ, изнесена в Брюксел през 20156.
Социалната справедливост е важна тема, не просто абстрактна морална концепция. Затова и все по-често в последните години разпределението на доходите е в центъра на икономическите дискусии и се говори за инклузивен растеж, който да се усеща от голямата част от населението – именно защото това носи и огромни икономически позитиви. В същото време, икономическата политика, част от която е данъчната и политиката по доходите, има значима роля за да гарантира, че големи групи хора от населението усещат подобрението на своя стандарт.
Това е и основната теза на най-значимата икономическа книга на последното десетилетие – “Капиталът в 21-ви век” на Томас Пикети7. В едно от новите им изследвания, Пикети и колегите му показват как между 1978 г. и 2015 г.8, средно за цялото население на САЩ реалните доходи са нараснали с 59 %. Но докато доходите на 1 % са се повишили със 198 %, то тези на долните 50 % от населението – т.е. на бедните и не малка част от средната класа, не са се увеличили, а дори са намалели с 1 %. С други думи, тези хора не са усетили в доходите си нищо от общия икономически растеж. Във Франция от друга страна, където са в сила доста по-егалитарни политики, растежът е разпределен по-равно и долните 50 % от населението са наблюдавали 39 % растеж на доходите си – колкото е и средностатическия за цялото население. Нямаме подобни данни за България, но дали когато получим такива, няма да видим развитие, в което доходите на голямата част от населението бавно се мърдат, докато тези на върха растат неконтролируемо. За да избегнем това са нужни правилните политики. Почти регресивната данъчна система, в която при включени и всички осигуровки, хората с най-високи доходи плащат по-нисък процент от доходите си отколкото един учител или майка на минимална работна заплата, означава, че бюджетът се пълни от голямата част от населението, която иначе би могла да изразходва парите си за потребление и да ги влага отново в икономиката. Някои дори се хвалят, че това била и идеята – според тях „бедният да носи богатия“ е честно.
преди 7 години За пипането на плоския данък Танасе /Пеканов/ шъ цитирам оня реклама - "Е за наденицата ви утепах!" :) Защо както добре е казал колега съфорумец по-доле нещо у нас като работи и се появяват 100 експерта с "умни" идеи да го сосипят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Въпрос с повишена трудност:Бедния плаща ДОД 10% от 450 лева заплата - 45 лева"Богатия" който се осигурява на 6000 лева плаща - 600 леваСега ще развиваш теория, че 45 лева за бедния са много и тн. обаче на 450 лева всички данъци (за работник и работодател) са 182.10 (това е без ДДС и акцизи ако пуши и пие), а този с 6000 - 1392.12 лева (пак без ДДС и акцизи за горива, алкохол и цигари и тн). Забелязваш ли колосалната разлика?Като се добави, че този с 6000 лева заплата има и образование (инвестиция която е редно да се заложи като % изплащане от заплатата през бъдещия живот и активност на индивида, а образованието е скъпо удоволствие) и картинката излиза доста по сложна. Та тази мантра с прогресивния данък си я избиите от главата. Плоския данък е най коректен. Дали да има по високи данъци за лукс (яхти, скъпи коли и тн.) Да за това съм съгласен. Но да се взима все повече от тези които реално работят за да се даде на мързеливите е най грешното нещо за нашата икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години "У нас" в Русия имаме опит с намаляването на ДДС(НДС го наричаме). Президента Путин обеща намаляването на данъка за полетите до Калининград, Владивосток и други социално чувствителни дестинации. И компаниите вдигнаха цените?!?!? Желанието им е след като се намали данъчната тежест, да свалят цената фактически до предишните им нива. Ако някой си мисли че в милата ни татковина няма да се получи същия ефект, малко се е пообъркал. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Бедните хора също живеят в тази държава и трябва да плащат данъци (макар и почти символични) както всички останали. За пръв път от много години имаме работеща данъчна система. А щом нещо работи - долу лапите, спрете да го "поправяте"! Плоският данък (който всъщност е пропорционален) е напълно справедлив. Не "социално справедлив", а справедлив! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Дали ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години И какви инвестиции постигнахме за последните 10г. с плоския данък, липсата на ноеблагаем минимум и липсата на диференцирано ДДС за основни екзистенциални продукти? Нещо не се вижда резултата, нали? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Стига глупости, даже трябва да се вдигне ддс-то на стоките от първа необходимост, а на цигарите, алкохола и горивата акцизите - двойни. После се слага една четворна ограда с ров по средата и снайперисти през километър, гранична зона където се стреля на месо, национализация на всички медии и готово. Какво да се занимаваме тука с глупости! Когато Фамилиите натрупат достатъчно капитал и всички останали ще забогатеят. Светлото Бъдеще е близо! Само още малко остана - стягайте коланите и бачкайте здраво за да мине по-бързо това време и после ще дойдат реките от мед и масло!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Я ми кажи къф е ефекта от намаленият ддс за туризма ? Станахме по конкурентни , вдигна се качеството ? Не просто едни пари вместо да влязат в бюджета и да има пари за социална политика отиват при едни хора собственици на хотели . Е , същото ще стане и с останалата "социална политика през приходите" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Високи заплати идват от висока производителност на труда. Висока производителност на труда се постига с инвестиции. Като вземеш печалбата и я дадеш на ниско образования какво ще се инвестира? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Горанов гледа на хляба мекото, по-лесно е да одере кожата на бедния с високи плоски данъци и липса на необлагаем доход, отколкото да иска пари от богатите с прогресивен подоходен данък. Нали сме богати на бедни хора, що да не ги дере? отговор Сигнализирай за неуместен коментар