На финансовите пазари търгуваме нашите възгледи за бъдещето. Този, който е най-близо до действителността, печели. За да работи стратегията купи и задръж завинаги, е необходимо да са спазени две изходни условия. На първо място трябва нашата представа за бъдещето да е точна и вярна. Това е практически невъзможно, защото - първо не разполагаме с цялата налична информация по въпросите, и, второ, имаме непълнота и несъвършенство при нейното интерпретиране, споделя блогърът Петър Динев.Така погледнато, всичките ни очаквания са несъвършени и не биха могли да отразяват точно и ясно бъдещето. Дори и да приемем, че имаме вярна оценка за бъдещето, то, за да работи тя завинаги, е необходимо светът да е статичен и неизменчив завинаги. Реално погледнато това е невъзможно.
Действителност и мислене са в постоянна взаимовръзка и е невъзможно да бъдат разделени едно от друго. Всяка промяна във възгледите на хората би довела до промени в окръжаващата ни действителност, а нейната промяна в промяна в мисленето. Така се получава цикличност, която носи несигурност и грешки в прогнозите при всяка промяна. Отделно мисленето има две съставни части - когнитивна, която се занимава с разбиране на света, и манипулативна, която се стреми да промени света съобразно собствените ни интереси.
Дори и да приемем, че хората имат уменията правилно да интерпретират информацията, то сблъсъкът на различни групи, опитващи се да манипулират действителността в своя полза, прави невъзможно даването на точна прогноза за социални събития в продължителен период от време.
Всичко това налага да извършваме постоянна адаптация на портфейла си съобразно променящата се среда и изменящите се възгледи на пазарните участници.
Светът по своята същност е хаотичен и непредсказуем. Върху него влияят толкова много променливи, че е трудно всичките те да бъдат събрани в относително точен модел. Ние се страхуваме от неизвестното и чрез най-различни прогнози се опитваме да преодолеем този страх, представяйки си, че знаем какво ще се случи. Въпреки всичко някои прогнози са относително точни, а други хора винаги бъркат. Къде е проблемът?
На първо място - хората винаги използват един и същи модел на линейна екстраполация. Когато нещо се е случвало през известен период от време, те очакват, че това ще продължи завинаги. Затова винаги на върха на балоните и дъната хората са изненадани. В действителност технологията се развива експоненциално, икономиката - циклично, а социалните отношения са рефлективни.
Нека започнем от информационните технологии. Всички помним времената, когато паметта беше под формата на дискети, твърдите дискове бяха стотици мегабайти, интернетът беше dial up, процесорите имаха нищожна производителност.
Когато кажете на някой, че след 30 години паметта, изчислителната мощ и скоростта на трансфер на данни ще е един милион пъти по-висока за един платен долар, хората ще го отхвърлят. Как е възможно, когато за последната година и половина имаме само удвояване. Хората смятат линейно, като умножават удвояването по 20 и получават 40 в крайния период. Правилното изчисление би било да степенуваме 2 на степен 20 и ще получим резултат около един милион.
Тоест, за период от около 30 години имаме 25 000 пъти разлика между очакванията и действителността.
При икономиката имаме цикличност. Редуват се възходящи и низходящи цикли, като в точката на промяна хората продължават да екстрапулират предходното движение.
Да предположим, че в продължителен период от време БВП на една държава е растял с темп около 3 процента. В даден момент идва криза и изведнъж виждаме стойности около нулата. Човекът е очаквал ръст и има около 3 процента разлика между очаквания и действителност. Той изчаква да види дали това не е случайно и ще иска потвърждение с данни от още един отчетен период. Когато той настъпи, ще има спад от три процента, а не първоначално очаквания от него ръст. По този начин вече имаме около шест процента разлика между очаквания и действителност. Това е изключително много и би довело до грандиозен провал.
Социалните науки са рефлективни. Където има човешко участие, не може да се използват точни математически изчисления. Мисленето и действителността са тясно свързани и нито един математически модел не може да предскаже как би реагирал човек на промени в околният свят. Нека си представим ситуация, в която хората променят мисленето си вследствие на появили се нови идеи. Вследствие на промяната те ще действат по различен начин и техните действия ще доведат до промяна в окръжаващия свят.
Когато хората видят новата обективна реалност около тях, те ще се замислят и ще преосмислят възгледите си. Тогава по същия механизъм през действията си ще променят околния свят. Повторят ли се няколко цикъла на промени на мислене и промени в окръжаващата среда, то крайният резултат би бил практически непредсказуем. Някой можеше ли да каже, че преди две години си е представял, че могат да се сучат точно тези политически събития в България? Някой може ли да каже точно как ще се променят нещата в следващите две години?
Въпреки всичко може да се използва правилната методология и да се постигат приемливи резултати в прогнозирането. Хората бъркат, когато следят какво се случва с обекта на изследването. Поради тази причина са винаги след събитията и изтървават завоите. Когато започнем анализ на нещо, трябва да определим всички възможни фактори, които му влияят, лага от време, с който действат, силата и посоката, в която влияят. По този начин -гледайки промените в отделните фактори, знаейки с колко, в каква посока и след колко време ще окажат влияние върху изследвания обект, ще можем да направим относително точна прогноза.
Този модел действа безотказно не само в икономиката, но и при технологиите. Защо МР3 технологията се появи точно в онзи момент? Защото тогава имаше достатъчно количество памет и интернет, които да направят процеса икономически рентабилен.
Опитвайки се да предположим кога ще се появи нова технология, трябва да започнем от това на каква цена тя би била търсена от потребителите? Какви технологични изисквания има? Примерно - ако се чудите кога ще се появят холограмите, започвате да смятате колко би платил потребителят за тази услуга, каква процесорна мощ, памет, скорост на трансфер на данни и тн. са необходими. Изчислявате кога ще бъдат достигнати в рамките на необходимия бюджет и имате относително точна прогноза.
Технологиите не се появяват от нищото. По този механизъм може да изчислим, че след 15 години 90 процента от електроенергията в света ще се произвежда от възобновяеми източници. Към момента изглежда скандално, но е дори умерено консервативна прогноза.
В икономиката е малко по-сложно, но механизмът е същият. Цикличността се получава вследствие на кредита и психологическата нагласа на отделните индивиди. Докато има хора, и кредит ще има, както и балони с тяхното спукване. Въпреки огромните успехи на централните банки по изглаждане на бизнес цикъла никой не може да промени човешката психология.
До тук се опитахме да разгледаме защо рационално мислещите хора се опитват да предскажат бъдещето и се провалят. Трябва да отбележим, че никой не е напълно рационален и всеки се влияе от емоциите си. За негово съжаление те са плод на миналото, а не на бъдещето. Когато чувстваме нещо, причината за това е събитие, което се е случило преди време.
Нека разгледаме механизма за риск възнаграждение. С течение на еволюцията хората е трябвало да правят нови неща. С цел да стимулира повтарянето на полезните за оцеляването действия след всеки успех, мозъкът отделя хормони като допамин, които карат човек да се чувства добре и да повтори действията си. Когато той го повтори и резултата отново е добър, то той ще получи нова порция от наградата. Тогава в даден момент когато условията са се променили и рационално погледнато тези действия биха били катастрофални човек ще получава изключително силни емоции стимулиращи го да повтори тези си действия. Можем да дадем нагледен пример с фондова борса. Даден спекулант е купил акции и е спечелил. Той се чувства добре и повтаря действията си. Така изкарва 5-6 години възходящ цикъл и в края на периода е безумно богат. На върха на балона би било рационално да няма акции, но емоциите в следствие на миналия успех го подтикват да си вземе още. Същият механизъм работи и при провалите. Мозъка пуска хормони на среса с цел човек да се чувства ужасно и никога повече да не повтори действията си. Тогава човек който е имал акции по време на спад никога няма да иска да има акции на дъното защото организма ще го наказва за очевидно грешните действия. Вероятно този човек никога повече няма да припари до фондова борса.
Каква е ситуацията? Имаме хаотичен свят, който не подлежи на точни прогнози, но поради правилно разбиране на проблема и използване на точна методология някои се справят относително успешно. Други, поради непознаване на емоциите си и ограничена способност за рационално разбиране на околният свят, винаги бъркат. Обикновено мозъка се стреми да ни запази от усещането за провал, като използва защити. В този случай се появява идеята за конспирацията. Изведнъж вечно бъркащият не е виновен а срещу него е извършена мащабна конспирация. Той прави всичко правилно, но има могъщи сили извън него, които се занимават от сутрин до вечер с планиране на това как да му съсипят живота. Срещал съм много различни варианти за конспирация срещу човешката личност. Може би най-популярни са Сорос, евреите, ЦРУ, КГБ, циганите, рептилите, илюминатите… Списъка може да бъде продължен до безкрай. Тези, които познават добре емоционалното си състояние и разбират как работи света са като правило много по успешни. Те автоматично минават в графата автори на заговора. Същевременно никакъв рационален довод не може да убеди вярващият в някаква конспирация, че вината е само в неговата личностна неспособност да се справя сам в живота. Всяко доказателство се оборва с теорията, че то е фалшифицирано от тези, които са направили конспирацията. По този начин борбата с рационални средства срещу предразсъдъците около теориите за световна конспирация са обречени. Никой не може да убеди бай Иван от Попово, че Сорос не живее за да прецака живота му.
Може би най-важното е да разберем, че нищо в този свят не се движи линейно. Дори и светлината се изкривява от гравитацията.
06:59 | 14.09.22 г.