Турция и въпросът за енергийния транзит

Автор: Северин Фишер*

За анализаторите в областта на международните отношения и сигурността, тръбопроводите обикновено са входната точка към света на енергията. Те създават зависимости между страните, остават за десетилетия напред и имат много висока политическа стойност, пише Северин Фишер в свой анализ, публикуван Carnegie Europe.

В европейския дебат за енергийна сигурност, газовите тръбопроводи имат и определяща идентичността функция: или поддържаш освобождаването на Европа от опасната й пристрастеност към руски газ като подкрепяш Южния газов коридор – замислен за нови газови доставки от регионите на Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток към Европа – или сляпо следваш трохите, пуснати от Кремъл към енергийния капан – “Северен поток”/”Южен поток”.

Критично разграничаване между двете е рядкост.

Напоследък противоречията относно газопроводната политика имат донякъде привкус на анахронизъм. Това е главно заради увеличаващата се гъвкавост на eвропейските – и частично, на световните – пазари на природен газ в контекста на огромното увеличение в доставките на втечнен природен газ (LNG), на интерконектори и на спот търговията.

Тази нова пазарна среда не само e изменила отношенията между производители и клиенти, но също политическото и икономическо влияние на транзитните страни. Това е особено важно, когато разглеждаме новите транзитни страни, като Турция е един красноречив пример за тази промяна.

В днешно време транзитните страни не са просто зависими доставчици на услуга; те могат да имат огромно влияние върху пазарния дял на доставчика. Този лост за влияние може да се използва като средство за договаряне на по-високи транзитни такси в зависимост от съществуващите възможности за разнообразяване на доставките между пазари и доставчици и от двете страни.

Примерът с Украйна като транзитна страна показва това достатъчно ясно: без алтернативни маршрути за доставка, Украйна може да определя пазарния дял на руски газ в Европа (около 60% от руския експортен капацитет към ЕС преминава през украинска територия). Изграден веднъж, газопроводът предлага огромни изкушения в търсенето на облаги и за власт над транзитния контрол.

Следователно, интересът на доставчика към физическа диверсификация на маршрутите е обясним. Това се отнася еднакво и за бъдещата инфраструктура за газови доставки в Югоизточна Европа, и за дебата “Северен поток”-Украйна.

С реализацията на Трансанадолския газопровод (TANAP), който е умалена версия на първоначално планирания газопровод Nabucco, а сега и с проекта за Южния газов коридор, две нови променливи ще влязат в уравнението на европейската енергийна сигурност.

Първо - има вероятност природен газ от Азербайджан за пръв път да достигне европейските пазари през 2019 г. Второ - Турция ще придобие позиция на транзитна страна в европейския внос на газ; несъмнено, с ограничено влияние, тъй като само 10 млрд. куб. м годишно са предназначени за европейския пазар (равняващи се на около 2-3% от газовото потребление на ЕС за 2014 г.)

В допълнение на проекта TANAP, разведряването на отношенията между Турция и Русия възроди дебатите относно строежа на “Турски поток”. Проектът бе иницииран след прекратяването на работата по директната връзка между Русия и България през 2014 г. – газопроводът “Южен поток”, която спря заради регулаторни конфликти между "Газпром" и Европейската комисия.

“Турски поток” ще обслужва най-вече турския пазар, но с възможност да доставя газ, предвиден за пазара на ЕС до турско-гръцката граница.

Освен това, ако проучването за газ в източната част на Средиземно море на юг от Кипър се окаже търговски и технически осъществимо, водещите проекта вероятно ще бъдат изкушени да помислят върху потенциален газопровод, обслужващ турския пазар, но и за ре-експорт към Югоизточна Европа. Турският коридор е незаобиколим и за всички хипотетични доставки от Ирак, Иран или Централна Азия.

Макар че някои анализатори позитивно описват тези събития като създаването на “Газов хъб Турция”, други го интерпретират като потенциално нарастване на значението на Турция като транзитна държава за газовите доставки към (Югоизточна) Европа. А дебат за влиянието на подобно развитие върху сигурността почти липсва.

С потенциала за нарастване на турската тежест като транзитен коридор за европейските газови доставки, заключенията са основно в две насоки. От една страна, бъдещите отношения между Азербайджан и ЕС ще бъдат силно повлияни от ролята на Анкара като посредник при транзита на газ. От друга страна, Турция може да извоюва силна позиция и в отношенията за доставка на газ между ЕС и Русия – по-ограничена, но все пак сравнима с тази на Украйна в момента.

Заплахата от турско влияние върху доставките на азерски и на част от руския газ за европейския пазар и овластяването на Турция за преговори за транзитни такси са много тревожни в настоящата политическа обстановка. Склонността на турското правителство да обвързва въпроси като този за бежанците, отпадането на визите и финансови трансфери, както се случи наскоро, трябва да служи като предупреждение.

Едно от възможните заключения е, че интересите и на Европа, и на Русия ще бъдат по-добре защитени, ако Турция в бъдеще остане извън двустранните енергийни отношения; това обаче може да стане само, ако Турция не заеме ролята на стратегически маршрут за няколко доставчика едновременно.

Към момента обаче обратното е много реалистичен сценарий – след прекратяването на “Южен поток”, Русия ясно заяви своето нежелание да се занимава с „политически мотивираните“ регулации на Европейската комисия за газовите доставки в Югоизточна Европа и само няколко политици от ЕС показаха желание да повдигнат въпроса отново. Техният ангажимент обаче не е разрешил нито един проблем, тъй като за бъдеще конкуренцията между газовите доставчици, както и контролът върху достъпа до пазара на ЕС би попаднал в ръцете на турските власти.

Следователно, подновяването на дебата относно една по-ограничена версия на директната връзка между Русия и ЕС през Черно море, изключваща Турция, би следвало да бъде разгледана като сериозна алтернатива от заинтересованите страни както в Европа, така и в Русия. Условието, разбира се, е регулагорният контрол на Третия енергиен пакет да бъде приложен на територията на ЕС.

*Авторът е старши изследовател в Центъра за изследвания на сигурността към Федералния технологичен институт в Цюрих, Швейцария.