Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП?

Как се променят правилата за търговете с новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) – юристът Павел Цанев обобщава промените, които засягат бизнеса и възложителите, в свой анализ. Той не изключва кандидатстването по търговете, което и досега беше сложно, да бъде допълнително утежнено.

Ето какво показва направеното от него сравнение между стария и новия закон:

В началото на февруари беше приет новият Закон за обществените поръчки - обнародван в Държавен вестник на 16 февруари 2016 г. Приемането на закона беше предшествано от силен обществен интерес и породи множество дебати.

По същество, новият ЗОП цели да приведе националното ни законодателство в съответствие с някои последни промени в европейските регламенти, а това бе условие за получаване от страната ни на безвъзмездната финансова помощ по сегашния програмен период.

Новият ЗОП е рамков закон, т. е. неговата цел е да очертае общите граници на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, която да бъде доразвита с приемането на Правилника за прилагането му.

Целта е по този начин да се постигне стабилизиране на закона и да се избегне неговата честа промяна, каквото беше положението досега. 

Независимо че е рамков, законът въвежда редица съществени промени и не просто изменя досегашното законодателство, а представлява едно качествено ново регламентиране на областта на обществените поръчки.

Законът въвежда промени в следните основни направления: на първо място, постигнато е едно по-точно дефиниране кои са възложителите на обществени поръчки, с което очакваме да се постигне елиминирането на някои неясноти в досега действащото законодателство.

Изведени са отново основните принципи на закона: равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност.

Съществена отлика на новия ЗОП е, че се въвеждат и нови видове процедури за възлагане на обществени поръчки, които би следвало да оптимизират процеса по разходване на публични средства, но и ще доведат до допълнително усложняване на и без друго не простия възлагателен процес.

Променят се и праговите стойности на поръчките, които определят избора за прилагане на една или друга процедура. Новост в закона е допускането на възложителите да извършват така наречените пазарни консултации, чрез които да осъществяват проучвания на пазара, като се възползват от услугите на независими експерти.

Нова уредба е постигната и по отношение на изискванията, които се поставят към кандидатите и участниците в процедурите. Като абсолютна пречка за участие в процедурите е въведено наличието на парични задължения към НАП или към общината.

Пречки са и представянето на документ с невярно съдържание в процедурата,  установени нарушения, свързани с екологичното, трудовото или социалното законодателство при изпълнение на договор за обществена поръчка и др., като участниците сами следва да докажат липсата на основания за недопускане в процедурата.

По отношение на изискванията за икономическо и финансово състояние и за технически и професионални способности на участниците е въведено условието те да са съобразени с вида, обема и характера на поръчката.

Предвидена е и възможност на участниците да се позовават в процедурите и на ресурсите, принадлежащи на трети лица. Уредена е и възможността за използването на подизпълнители.

В закона е предвидено задължение за възложителите да разплащат директно на подизпълнителите сумите за такива части от предмета на обществената поръчка, които могат да бъдат предадени като отделен обект. Предвидена е и възможността на кандидатите да използват т. нар. Единен европейски документ за обществени поръчки, който се очаква да намали значително административната тежест при участието в процедурите.

Съществена разлика със сега действащия ЗОП е, че като критерий за оценката на офертите и избор на изпълнител на обществената поръчка е възможен само критерият "Икономически най-изгодната оферта". В този смисъл, дори когато оценката е базирана само върху цена или цени, отново трябва да се преследва икономически най-изгодният резултат.

Новост е и уредбата на т. нар. оценка, базирана върху разходната ефективност, посредством изследване на разходите за целия жизнен цикъл на продукта или услугата. Вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала.

Съществена част от закона е посветена на електронизирането на процеса по възлагане на обществени поръчки. На първо място е предвидено поетапното въвеждане на единна национална електронна уеб-базирана платформа, която възложителите да използват при възлагането на обществени поръчки и която да бъде администрирана от Агенцията по обществени поръчки. Чрез нея поетапно ще се автоматизират процесите на подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане.

Предвидено е използването на динамични системи за покупки, които се базират на прилагане на изцяло електронен възлагателен процес, електронен търг и представянето на оферти чрез електронни каталози.

Като положителни промени могат да се посочи използването на застраховки като гаранции за изпълнение на поръчките и новите разширени основания за изменение на сключените договори за обществени поръчки.

Предвиденият в закона ред за обжалване на процедурите по същество не се отличава принципно от сега действащия ред. Въведените промени са в посока на оптимизирането на процеса по обжалване с цел ускоряване на производството и предотвратяване на случаи на злоупотреба с правото на обжалване.

Като цяло, новият Закон за обществените поръчки въвежда редица правила, които отличават новата уредба на сектора на обществените поръчки от досега действащата.

Приетите промени са в синхрон с разпоредбите на действащото европейско законодателство и са насочени към оптимизирането на процесите, като съществено внимание е отделено на електронизирането им.

Основното предизвикателство при изпълнението на закона е доколко новите правила ще бъдат адекватно приложени, за да се избегне опорочаването на възлагателния процес, коментира Павел Цанев.

***

Павел Цанев е Магистър по право и wправляващ съдружник в mравна кантора "Лега Консултинг". Има допълнителни специализации в областите: дялови инвестиции, банки и финансови институции, финансов мениджмънт.

Практикува в областите на търговското право, банковото и финансово право, строителството и недвижимите имоти, обществените поръчки и данъчното право. Лектор е по дисциплините: строително законодателство, договори за обществени поръчки, данъчно облагане, инвестиции и инвестиционни проекти.