Експерименти и статистика
Както няма смисъл в реалността да мерите всеки правоъгълен триългълник, за да проверите Питагоровата теорема, така няма смисъл да опитвате дали социализма работи, или не: ако няма пазар на средствата производство — земя, труд, капитал, които са държавна собственост - дори да има пазар на крайните потребителски стоки и услуги, то априорно счетоводството е невъзможно. А неизбежният ефект: производствен хаос, свръхпроизводство или недостиг, дезинтеграция на икономическата система.
Затова и Мизес пише, че икономистът се нуждае само от молив и лист хартия, за да развива теорията и науката си.
Той не отхвърля ползата от статистика и емпирични данни и заедно с Хайек съосновават център за изследване на икономическия цикъл във Виена. Но тези данни само илюстрират процеса, а не мога да донесат ново знание за икономическите явления или закон. Те са част, така да се каже, от стопанската история.
Природата на икономическите закони
Икономическите закони не подлежат на тестване. Ако увеличите паричното предлагане, то цените може и да не скочат, но те със сигурност ще са по-високи, отколкото, ако не бяхте го увеличили. Или просто хората, ще са увеличили кешовите си баланси, без да е станала видима инфлацията при потребителските цени.
Законът за предлагане и търсенето (в случая на пари) си остава верен. Той е достигнат чрез мисловен експеримент, тъй като социалните науки не ползват контролирани експерименти и контрoлирани променливи, случващите се в лаборатория.
Наличието на сложна реалност и множество фактори, причини и следствия, не променят валидността на закона за предлагането и търсенето — конкретно ефекта от увеличеното предлагане на пари при равни други условия.
Равните други условия са нужни за мисловния експеримент, извършван от икономиста. Чрез това допускане той може мислено да изолира определени явления, достигайки до верни теоретични заключения. Това, счита Мизес, е валидният подход за икономиката.
Кой е важният: човекът
Ако за точните науки траекторията и параболата на хвърления камък могат да бъде математизирани и графично представени, експериментът контролиран с изолиране на променливите, а законът, извлечен от наблюдението притежава количествени измерения — то за човешкото действие това е не важи.
За разлика от камъка човекът им воля, цел, преценка, вкус, научава нови неща, прави ценностни съждения. В една и съща ситуация действа и реагира различно по различно време.
Законите, касаещи социалните науки, в този смисъл могат да са само качествени, никога количествени. Голяма част от съвременните икономисти третират човека като планета, атом или камък и се оплакват се, че има твърде много променливи, което пречи на прогнозите им за бъдещите ефекти от дадени действия. Днес голяма част от тях правят модели, базират на тях хипотези, тестват ги в реалността в опит да добият знание за нея.
Мизес отговаря на това с думите, че не просто има твърде много променливи в социалния свят. А истината е, че няма никакви константи. И че икономиката изследва реалните хора, цени, явления, породени от субективния избор и реално действие, причини и последствия.
Методологически индивидуализъм и субективизъм
„Австрийците” са методологически индивидуалисти: за тях отправна точка на анализ е действащият с цел и средства индивид. В научен, а не политически смисъл, т.е. като аналитичен подход.
Не САЩ атакуват Афганистан, а президентът на САЩ, заедно с генералите и пилотите. Всякакви общности стават несъществуващи без индивидите, които им придават смисъл.
Този подход е напълно различен от съвременния холистичен, агрегиран, макро подход на Кейнс, например, при който се търси повишаване на „съвкупното търсене”, независимо на какво — дали на нужни стоки и услуги, с правилно използване оскъдните производствени фактори; или чрез пилеенето им, създаването на спекулативни балони и правителствен популизъм, заравяне и разравяне на бутилки с пари…
Значение за какво се използват оскъдните производствени фактори — едва ли не няма. Австрийската школа се занимава с всички макро проблеми — бизнес-цикъл, инфлация, безработица, депресии, — но използва друга стартова точка за анализ, интересува се не просто от съвкупните макропроменливи, а от причините за тях, от промените в относителните цени между отделните стоки, а не в ценовите равнища съвкупно.
Австрийците са и методологически субективисти — субективните оценки на играчите са причина за наличието на цени, а една стока е икономическо благо само, ако субективно някой я счита за такова, намирайки я за полезна. Ефектите, разбира се, от тези избори са си напълно реални.
Сок от моркови на небостъргач в Манхатън има различни цена от същия сок в квартално кафе — икономически това са различни стоки, независимо от техните химически и физически сходства.
преди 9 години .....че не просто има твърде много променливи в социалния свят. А истината е, че няма никакви константи.----------------------------------------------------------------------------------------------именно в днешния свят колкото и да е манипулирано това животно човека, няма гаранция, че той ще действа по зададената му траектория. Същото е и с борсата, анализи, сметки, линиики и криви, но на края излиза сметката съвсем друга защото се води от мисли, чувства, емоции ..... Ако някой някога има контрол на емоциите и поривите на човека (дори и той самият няма такъв контрол над себе си), то той ще има абсолютната власт, но това е невъзможно .....Всеки може да се тества, като накара мозъка да му се подчинява т.е. спиране на странични мисли и картини след което да види резултaта .... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години би трябвало да сме тук Austrian School of Economicshttp://***.econlib.org/library/Enc/AustrianSchoolofEconomics.htmlа ние сме ето тук Keynesian Economicshttp://***.econlib.org/library/Enc/KeynesianEconomics.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Темата е интересна и изложението е добро. Много отдавна социалните науки, в частност социалната психология и въобще психология, не се "качествени". При тях също се провеждат контролирани експерименти. Наивно е да се смята, че методологията на природните науки като физика и химия, на които дължим целият възход на съвременния свят, не са приложими към изследването на обществата и икономиката. Последното изречение изглежда на нескопосан опит за каламбур и не се връзва с тона на текста. Пише се тавтология (с "в"). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Нещо, което с оглед на непрестанните финансови кризи и в името на здравият разум априорно следва да се промени."Ако въобще бъде допуснато, позволено или разрешено.Ако имаме предвид епохата в която живеем... едва ли! Точно индивидите който определя допустимото,//"преобладаващия в наши дни в академичните среди емпиризъм"// няма да го позволи, независимо от логика, аргумент или необходимост.Една тенденция продължава, до като има кой да я материализира и осъществява, а няма никаква следа //предвид темпото и посоката до сега// да бъде променена.Ако разгледаме настоящото не като доброволен договор между две свободно избиращи страни, а като един субект който решава, какво, как и до колко масата трябва да изпълни, то случващото се, е обикновен феодализъм и няма нищо общо със по своя воля избиращи или договарящи се страни, изпълващи със смисъл понятието свободен пазар.Няма да бъде допуснато, феодалът няма да го допусне, независимо от логика, финансови кризи или здрав разум. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това последно изречение - ''Нещо, което с оглед на непрестанните финансови кризи и в името на здравият разум априорно следва да се промени'' означава системна криза Казано иначе така наречените кризи на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация и т.н. ''методи'' - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685Тоест така наречените ''бизнес кризи'' са са умишлени действия с цел грабеж или просто сребролюбие или ционизъм - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1552051295073099според мен от всичко по-малко с някакви форми на психопатии отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Устройството на световната финансова система е така направено ,че изисква непрестанен растеж на БВП но това е невъзможно в една затворена система като Земята защото енерг.ресурси са изчерпаеми и заради глобалното затопляне и т.н. екологични проблеми, и г-н Хитов (доктор по икономика и преподавател в УНСС ) го обяснява 2009год. - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/подробно с графики и накрая - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684Адаир Търнър е бивш председател на Financial Services Authority/Bloomberg също говори за системна криза но заобиколно и все едно е открил топлата вода - http://***.investor.bg/analizi/91/a/diavolyt-v-dylga-205607/ ,и Кристофър Дембик, Saxo Bank: Нова глобална криза е неизбежна - http://***.investor.bg/analizi/9/a/kristofyr-dembik-saxo-bank-nova-globalna-kriza-e-neizbejna--205684/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Икономиката е особена ,сложна и социална наука - http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика_%28наука%29но се приравнява с точните науки е абсурд и Rex Weyler, съосновател на Greenpeace International добре казва ''Къде се провалиха икономистите'' - http://greentech-bg.net/?p=2147През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality - http://richardheinberg.com/bookshelf/the-end-of-growth-book - авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар