Ценна ли е австрийската икономическа школа днес?

Експерименти и статистика

Както няма смисъл в реалността да мерите всеки правоъгълен триългълник, за да проверите Питагоровата теорема, така няма смисъл да опитвате дали социализма работи, или не: ако няма пазар на средствата производство — земя, труд, капитал, които са държавна собственост - дори да има пазар на крайните потребителски стоки и услуги, то априорно счетоводството е невъзможно. А неизбежният ефект: производствен хаос, свръхпроизводство или недостиг, дезинтеграция на икономическата система.

Затова и Мизес пише, че икономистът се нуждае само от молив и лист хартия, за да развива теорията и науката си.

Той не отхвърля ползата от статистика и емпирични данни и заедно с Хайек съосновават център за изследване на икономическия цикъл във Виена. Но тези данни само илюстрират процеса, а не мога да донесат ново знание за икономическите явления или закон. Те са част, така да се каже, от стопанската история.

Природата на икономическите закони

Икономическите закони не подлежат на тестване. Ако увеличите паричното предлагане, то цените може и да не скочат, но те със сигурност ще са по-високи, отколкото, ако не бяхте го увеличили. Или просто хората, ще са увеличили кешовите си баланси, без да е станала видима инфлацията при потребителските цени.

Законът за предлагане и търсенето (в случая на пари) си остава верен. Той е достигнат чрез мисловен експеримент, тъй като социалните науки не ползват контролирани експерименти и контрoлирани променливи, случващите се в лаборатория.

Наличието на сложна реалност и множество фактори, причини и следствия, не променят валидността на закона за предлагането и търсенето — конкретно ефекта от увеличеното предлагане на пари при равни други условия.

Равните други условия са нужни за мисловния експеримент, извършван от икономиста. Чрез това допускане той може мислено да изолира определени явления, достигайки до верни теоретични заключения. Това, счита Мизес, е валидният подход за икономиката.

Кой е важният: човекът

Ако за точните науки траекторията и параболата на хвърления камък могат да бъде математизирани и графично представени, експериментът контролиран с изолиране на променливите, а законът, извлечен от наблюдението притежава количествени измерения — то за човешкото действие това е не важи.

За разлика от камъка човекът им воля, цел, преценка, вкус, научава нови неща, прави ценностни съждения. В една и съща ситуация действа и реагира различно по различно време.
Законите, касаещи социалните науки, в този смисъл могат да са само качествени, никога количествени. Голяма част от съвременните икономисти третират човека като планета, атом или камък и се оплакват се, че има твърде много променливи, което пречи на прогнозите им за бъдещите ефекти от дадени действия. Днес голяма част от тях правят модели, базират на тях хипотези, тестват ги в реалността в опит да добият знание за нея.

Мизес отговаря на това с думите, че не просто има твърде много променливи в социалния свят. А истината е, че няма никакви константи. И че икономиката изследва реалните хора, цени, явления, породени от субективния избор и реално действие, причини и последствия.

Методологически индивидуализъм и субективизъм

„Австрийците” са методологически индивидуалисти: за тях отправна точка на анализ е действащият с цел и средства индивид. В научен, а не политически смисъл, т.е. като аналитичен подход.

Не САЩ атакуват Афганистан, а президентът на САЩ, заедно с генералите и пилотите. Всякакви общности стават несъществуващи без индивидите, които им придават смисъл.

Този подход е напълно различен от съвременния холистичен, агрегиран, макро подход на Кейнс, например, при който се търси повишаване на „съвкупното търсене”, независимо на какво — дали на нужни стоки и услуги, с правилно използване оскъдните производствени фактори; или чрез пилеенето им, създаването на спекулативни балони и правителствен популизъм, заравяне и разравяне на бутилки с пари…

Значение за какво се използват оскъдните производствени фактори — едва ли не няма. Австрийската школа се занимава с всички макро проблеми — бизнес-цикъл, инфлация, безработица, депресии, — но използва друга стартова точка за анализ, интересува се не просто от съвкупните макропроменливи, а от причините за тях, от промените в относителните цени между отделните стоки, а не в ценовите равнища съвкупно.

Австрийците са и методологически субективисти — субективните оценки на играчите са причина за наличието на цени, а една стока е икономическо благо само, ако субективно някой я счита за такова, намирайки я за полезна. Ефектите, разбира се, от тези избори са си напълно реални.

Сок от моркови на небостъргач в Манхатън има различни цена от същия сок в квартално кафе — икономически това са различни стоки, независимо от техните химически и физически сходства.