Ценна ли е австрийската икономическа школа днес?

Рационализъм срещу емпиризъм: отворен дебат и до днес

За да разберем подхода на Мизес, трябва да погледнем към един важен и продължаващ до днес философски дебат, в който самият той се позиционира, а оттам и методът на австрийската школа, респективно заключенията й. Става дума за дебата за природата на знанието или т. нар. „епистемология”.

От едната страна са емпириците, считащи всяко научно вярно твърдение само и единствено за продукт на хипотезата и теста й в реалността по подобие на приложната физика. Престижът, научността и успехите на точните науки се дължат на методите им, смятат емпириците. Всяко априорно твърдение е просто тафталогия — повторение или дефиниция; начин, по който се ползва езикът ни, без обаче това да носи ново знание. „Ергенът не е женен” — е пример за такова твърдение. Казано на по-философски език: априорните твърдения са „аналитични” — тоест не носят знание. Единствените, носещи знание твърдения са апостериори „синтетичните” — тоест тестваните твърдения.

От другата страна стоят рационалистите. Те защитават тезата, че може да има „априорно” и изначално верни твърдения за действителността, валидирани от логиката. Икономически пример за такова твърдение е: априори, за да се случи доброволна размяна и двете страни следва да съгласни и да ценят продуктите си различно — иначе не биха разменяли. Или: разделението и специализацията на труда винаги и навсякъде е по-ефективно и продуктивно от самозадоволяването или както е известен този феномен — закон за „сравнителното предимство” или „асоциацията”. И още: “А” не може да е “А” и “не-А” едновременно - един от основните постулати на логиката.

Рационалистите считат, че ново, важно и универсално знание и твърдение за действителността е налично и може да бъде достигнато на база логика — априорно и чрез дедукция. Застават зад наличието на т.нар. „априорни синтетични” твърдения.

Целта на Мизес

Мизес е рационалист в този смисъл. От ’30-те години на миналия век натам, той ще има една основна цел: да постави икономическото дирене и методът на науката икономика на здрава епистемологична основа. Той прави това с интелектуална скромност, твърдейки че всъщност добрата икономическа наука винаги е била такава, а той само го „напомня” на колегите си. Още от Ришар дьо Кантийон през 18-ти век, през Жан Баптист Сей, Насо Сеньор, та до бащата на Джон Мейнард Кейнс — Невил, преподавател по икономика в Оксфорд — философите на икономиката са писали и говорили, че икономиката се позиционира в полето на рационализма, априоризма и логиката.

Истината е, че Мизес всъщност изгражда цяла научна система. А ако се приеме неговото разбиране за метода, това би значило сериозна промяна на идейно ниво, докато куп правителства биха били дискредитирани в политиките си.

Метод: праксеология

Мизес разработва идеята, че икономиката е най-развитият клон на науката за логиката на човешкото действие, наречена „праксеология” (praxeology).

На базата на необоримата аксиома, че човекът действа с цел и средства за постигане на определени цели и емпиричното наблюдение, че трудът има алтернативна цена — свободното време, — Мизес изгражда дедуктивна, логически свързана система. Аксиомата за човешкото действие с цел и средства е необорима — опитаме ли се да я оборим, влизаме в логическо противоречие, защото имаме цел и използваме средства, за да я постигнем.

Грешка винаги може да настъпи, пише Мизес, но тя не е в подхода, а в аргументативното развитие на веригата от логически твърдения. Икономическите закони, изведени по този начин, са качествените и никога количествени, те са универсални и не зависят от време и място.

Пример: законът за намаляващата пределна полезност, който гласи, че с всяка следваща единица от дадена еднородна стока, полезността й намалява.

Ако имате една риза, ще я използвате за най-важната си нужда (да я облечете, например), втората риза, която намерите– може би ще подарите и така нататък (което е илюстрирано с низходяща крива на търсенето на диаграмата на предлагане и търсене). Всяка следваща единица от това благо ще отива за по-малко важна нужда в скалата ви на предпочитания. Самият акт на действие, а не ценностните ви твърдения, всъщност демонстрират коя е реалната ви скала на предпочитания.